February 4th, 2010
Милен Радев
След публикуването през 2008 г. на книгата на Юрген Рот “Новите демони” Румен Петков, един от “героите” на германския публицист, обяви, че ще внесе съдебен иск срещу автора. Бившият министър на вътрешните работи каза тогава, че се чувства оклеветен и ще иска обезщетение за нанесени му неимуществени щети.
Известно е, че мелниците на българското правосъдие не са от най-бързите. И все пак, ето че заведената на 14.10.2008 в Софийския районен съд “Частна тъжба от Румен Петков Йорданов” за има-няма година и половина стигна до съдебна зала. От тогава до сега, обемист плик с преведени съдебни книжа, сред които призовка да се яви в София на 1 февруари, понеделник “в качеството на подсъдим по наказателно дело от частен характер” е пътувал от България до Германия. Точно навреме - цели два дни преди началото на процеса - в петък, 29 януари, тя е връчена на немския автор на прага на франкфуртския му дом от трима униформени полицаи, изпълняващи българската съдебна поръчка.
Близко до ума е, че заседанието в Районния съд се е открило в отсъствие на подсъдимия, който не е припнал в 6 часа сутринта в понеделник да гони самолета за София. Вместо това Юрген Рот сяда пред компютъра си и запознава немската публика и в частност своите читатели с мислите, които го спохождат след поредния ход на един от персонажите на неговите книги. Част от позицията му може да бъде прочетена от тази сутрин на неговия блог. Read the rest of this entry »
Posted in България, Германия, Писмо от Берлин, Светът извън нас | No Comments »
January 22nd, 2010
Сготвено с омраза
Неджла Келек *, в. “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”
Френският просветител Волтер пише през 1740 година пиеса под заглавие “Фанатизмът или пророкът Мохамед”. В нея той представя пророка на исляма като безскрупулен властолюбец и си спечелва моментално ядове със своя крал, който с основание подозира в текста обща критика на религиите. Тези дни на страниците на същия вестник, в който пиша сега, Клаудиус Зайдл се опита да парафразира един цитат на Волтер за да защити носенето на мюсюлманската забрадка и без да ще си вкара автогол. Той превръща Волтеровското определение за Свободата във виц. Оказва се обаче, че му липсва остроумието на Волтер (или на Хенрик Бродер). Друг критик на критиците на исляма Томас Щайнфелд пък пише в “Зюддойче цайтунг”, че Бродер и моя милост се борим за Просвещението със същите средства, които ползват ислямистите в защита на Шарията. Господинът ни нарича и “проповедници на омразата”.
Нека и аз се позова на същия Волтеровски цитат - може и да осъждам онова, което пишат по мой адрес Зайдл, Щайнфелд и други, но наистина съм готова да заложа живота си за това, те да могат да продължават да го правят. Приемам критика срещу моята работа, тя е задължителен елемент от дискурса и е част от онази свобода, която според моите критици съм защитавала прекалено необуздано и самомнително.
Read the rest of this entry »
Posted in Писмо от Берлин, Светът извън нас | No Comments »
January 17th, 2010
Милен Радев
Тези дни, покрай медийното отразяване на карибската трагедия, в Германия често се споменава изразът failed states, т.е провалени, пропаднали или разпадащи се държави. Той се използва, когато се описва състоянието на Хаити и преди земетресението като една от най-бедните страни по света, опустошена след десетилетно беззаконие, корупция и насилие.
Понятието пропаднала държава звучи ярко, публицистично, но то е и сериозен научен термин, въведен в обръщение от началото на 90-те години на миналия век. Точните дефиниции, както често се случва в науката, са различни и спорни.
Read the rest of this entry »
Posted in Писмо от Берлин, Светът извън нас | No Comments »
January 14th, 2010
Професор Бенц и смяната на парадигмите
Хенрик М. Бродер - в-к “Ди Велт”
Както всички по света и социалните науки гледат да са в крак с модата. Създаването на специалности като „gender studies“, „holocaust studies“ или “media studies” не произтича от някаква крайна необходимост, то просто рефлектира духа на времето, в който за всеки се намира по ниша - както за Алис Шварцер*, така и за Шарлот Рош**.
И социалната психология, подраздел изследвания на предразсъдъците, не е пощадена от модни веяния. Особено популярни са сега научни разработки по темата “Антисемитизъм и ислямофобия”. С пълна искреност техните автори ни уверяват, че по никой начин не искат да приравняват едното с другото, че те се занимават само със сравняване. А пък сравняването на феномени, казват те, е традиционен и доказал себе си научен метод.
Вярно изказване. По принцип всичко подлежи на сравняване. Може да се сравнява Вермахтът с Армията на спасението, бикинито с бурка или КАТ с Камората.
Затова е допустимо - чисто теоретично - да се прави сравнение и на антисемитизма с ислямофобията, макар и единият феномен да има зад себе си 2000 годишна история, а вторият да е пропагандно-агресивно понятие, въведено от аятолах Хомеини преди 30 години. На практика, сравняването - къде изговорено, къде само намекнато - трябва да покаже, че днес мюсюлманите са натикани в някогашната роля на евреите и че т.н. ислямофобия е “структурно” сродна с антисемитизма. Което не е съвсем погрешно, ако си припомним, че и хипопотамът има немалко общи черти с човека: яде, спи, храносмила и се размножава хетеросексуално. Read the rest of this entry »
Posted in Германия, Светът извън нас | No Comments »
January 13th, 2010
Милен Радев
Сред любимите ми книги в детството бе “Плува, плува корабче” с абсурдни стихове и с не по-малко абсурдни илюстрации на майстора Конашевич.
Нощес във Фейсбук ми зададоха въпрос, който ме накара да си спомня едно четиристишие от предисторическата детска книжка:
Попита ме някой, в пустинята бе то,
много ли ягоди има в морето?
Толкова колкото риби солени,
растат из гората по дървата зелени…
Мен пък ме попита някой какво мисля за немския език на току що отхождащата от трибуната българска кандидат-комисарка. Затрудних се с отговора.
И не защото не можех да оценя нейната употреба на езика на Шилер и на Хайне. А защото зад този въпрос пред мен зейна цялата бездна на политическия, културен и дори национално-антропологичен провал, който преживяхме вчера. Read the rest of this entry »
Posted in България, Писмо от Берлин, Светът извън нас | No Comments »
January 24th, 2008
или
Защо президентство не се оставя в чужди ръце
© Милен Радев
Както пише авторитетният германски всекидневник „Ди Велт“ руският президент Владимир Путин бил може би вече на четвърто място в таблицата на най-богатите хора на планетата.
От интервю с политолога Станислав Белковски „Ди Велт“ черпи сведения за натрупано от днешния кремълски стопанин фантастично състояние, пред което неговите български обожатели могат само да чезнат в немощна завист.
Read the rest of this entry »
Posted in Русия, Светът извън нас | No Comments »