Един от строителите

Янко Янков току що ми изпрати текста на своя иск за 1 милион лева за понесени щети от злодейския комунистически режим. Струва си да се прочете всичко, защото в днешна България рядко се среща така юридически коректно и убедително издържан текст, който същевременно по своята същност да няма за жалост никакъв шанс на успех...

Но човекът си върши своя дълг.

До Административен съд - София-град
бул. „Витоша” № 2
1000 София

ИСК
от
Янко Николов Янков,
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 4408133228
единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София,
ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

Срещу:

1) Министерския съвет (Правителството) на Република България
бул. „Княз Дондуков” № 1
1000 София

2) Посолство на Руската Федерация в Република България,
бул. „Драган Цанков” № 28, 1113 София;

3) Представителство на Европейската комисия в България
(Европейска комисия. Европейският Съюз в България),
ул. „Московска” № 9, 1000 София;

4) Посолство на Съединените Американски Щати в България,
ул. „Козяк” № 16, кв. „Лозенец”, 1407 София;

5) Посолство на Република Австрия в България,
ул. Шипка, 4, 1000 (1087) София;

6) Посолство на Кралство Белгия в България,
ж. к. „Лозенец”, площад „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София;

7) Посолство на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия в България,
ул. „Московска”, № 9, 1000 София;

8 ) Посолство на Федерална Република Германия в България,
ж. к. „Изгрев”, ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София;

9) Посолство на Република Гърция в България,
ул. „Сан Стефано” № 33, 1504 София;

10) Посолство на Кралство Дания в България,
бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София;

11) Посолство на Кралство Испания в България,
ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

12) Посолство на Република Италия в България,
ул. „Шипка” № 2, 1000 (1087) София;

13) Посолство на Португалската Република в България,
ул. „Позитано”, 9, бл. 3, ет. 5, 1000 София;

14) Посолство на Република Франция в България,
ул. „Оборище” № 27-29, 1504 (1087) София;

15) Посолство на Кралство Холандия в България,
ул. „Оборище” № 15, 1000 (1504);

16) Посолство на Конфедерация Швейцария,
ул. „Шипка”, № 33, 1000 (1087, 1504) София;

17) Световна Банка, Постоянно представителство в България,
бул. „Драган Цанков” № 36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

18) Международен валутен фонд, Постоянно представителство в България,
Площад „Александър Батенберг” № 1, 1000 София;

19) Европейска банка за възстановяване и развитие, Постоянно представителство в България,
ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Цена на иска: 1 000 000 (един милион) левове

І.

Първо, ноторно известен за съда е широко оповестеният и интерпретиран от медиите факт, че преди два месеци, на 01, 02 и 03 август тази година (2008 г.), на връх Бузлуджа се бе състоял така нареченият „Традиционен Национален събор на левицата” по повод 117-годишнината от създаването на Българската комунистическа партия и нейния днешен приемник или наследник – коалиционно управляващата Българската социалистическа партия. В частност, ноторно известен за съда е и широко оповестеният и интерпретиран от медиите факт, че по време на тези „тържества” или „чествания” Премиерът (Министър-Председателят) на Правителството на Република България, депутати и министри (членове на Правителството) са празнували заедно с младежи, които са носели имащи пропаганден характер фланелки и плакати с образите на Ленин и Сталин, както и с надпис „СССР”.

Второ, ноторно известен за съда е и широко оповестеният и интерпретиран от медиите факт, че преди един месец, на 09 септември тази година (2008 г.), Премиерът (Министър-Председателят) на Правителството на Република България, депутати и министри (членове на Правителството) са празнували (участвували във възхвалителните паметни тържества) по случай деветосептемврийската през 1944 г. победа на престъпния комунистически режим в България и присъединяването на България към (или включване в системата на) Империята на Злото – СССР.

Трето, ноторно и професионално известен за съда е и фактът, че Българският Парламент е приел и понастоящем в България са в сила както т. нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, така и чл. 108 от Наказателния кодекс, съгласно текстовете на които нормативни актове изявите на левите функционери, на членовете на правителството и на Министър-председателя имат несъмнен престъпен характер.

Разбира се:

►въпросът за наказателната персонална отговорност на лицата, участвуващи във въпросните два отделни престъпни актове има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата; където, впрочем, Главен прокурор е синът и внукът на една от най-престъпните комунистически фамилии в България, който, в този конкретен казус, би трябвало да предяви наказателно обвинение срещу Премиера; който пък, от своя страна, също така е син и внук на друга една от най-престъпните комунистически фамалии в България;

►а въпросът за деликтната отговорност на държавата и на нейните съучастници има характера на друг вид юридически казус, подлежащ на разглеждане и решаване от Административния съд; където, според изричното официално признание на самия председател на Върховния Административен съд, като съдии са внедрени лица, принадлежащи към различните партийни централи, „бизнеса” (тоест - Мафията) и специалните тайни държавни служби, които съдии имат предназначението да обезпечават съдебна безотговорност за престъпленията и деликтите на господарите си от посочените централи.

ІІ.

Би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в правото идея, че почитането и възвеличаването на лицата Ленин и Сталин, както и на Империята на Злото – СССР, които са виновни и отговорни за най-жестоките репресии и жистокости в историята на човечестното, включително и в България, има характера на имащ изключително висока степен на обществена опасност престъпен акт.

Също така, би било нормално българския съд да е ангажиран и със залегналата в правото идея, че почитането и възвеличаването на събитията, станали на 9 септември 1944 г., които са положили началото на зловещото кръвожадно половинвековно комунистическо управление в България и участието на България в Съветската империя на Злото, също така има характера на имащ изключително висока степен на обществена опасност престъпен акт.

Би било нормално българския съд да е ангажиран и със залегналата в правото идея, че институционалното ангажиране на българското Правителство с два такива актове (чрез участието в тях на най-видните правителствени функционери) има характера на несъмнена деликтвентност, водеща до отговорност на държавата съгласно текста на едноименния български Закон.

Би било нормално българският съд да е ангажиран и със залегналата в правото идея, че всички чуждестранни държавни и финансови формирования и институции, които се намират в състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българското Правителство, и които, освен това, са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на това Правителство, както и не са протестирали срещу (не са се противопоставяли на) неговите престъпни прокомунистически изяви, са както съучастници във визираните негови (Правителствени) престъпни актове и дейности, така и солидарно деликтно отговорни.

ІІІ.

Както е пределно ясно видно (очевидно), още в самото начало на моя иск съм се позовал на ноторната известност за българския съд на визираните факти и доказателства относно престъпната и деликтната дейност на Правителството на Република България.

Тази моя позиция, обаче (и разбира се) се нуждае от едно съществено уточнение: тъй като българските съдии ipso facto, ipso institutio, ipso functio са престъпни и деликтни съучастници на своите господари от посочените централи, напълно вероятно е да заявят, че считат посочените факти за нямащи статуса на „ноторна известност за съда”, т.е. – че тези факти не са предварително известни на съда и че се нуждаят от специална доказателствена процедура.

Ако действително настъпи такава ситуация, предявявам искането:

първо, обосновавайки гледището си относно липсата на ноторна известнот за посочените факти, съдът да отговори на въпроса: „Дали поради личностнова неадекватност и неграмотност съдиите не знаят онова, което медиите интензивно са бълвали и което се знае от всички български граждани, освен от самите тях (съдиите)?”;

второ, да бъдат служебно и официално изискани и приложени към доказателствата по делото журналистическите репортажи на електронните медии, включително и телевизиите, отразяващи визираните събития, станали с участието на Премиера и министрите;

трето, главният ответник по делото – Министерският съвет (Правителството) - да бъде задължен да предостави на съда намиращите се при него доказателства относно посочените деяния, както и изрично да признае или отрече техното наличие;

четвърто, ако след получаването и анализирането на доказателствата, получени от посочените по-горе източници, съдът все пак предпочете да заяви, че счита, че доказателствата са недостатъчни, да даде възможност да бъдат потърсени и да му бъдат предоставени и други доказателства относно, иначе, ноторно известните (на всеки български гражданин) факти и обстоятелства.

ІV.

Тъй като:

►по времето на престъпния комунистическия режим самият аз бях противозаконно осъден и престоях в затвора шест години и половина, след което Върховният съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства;

►в резултат на упражнените върху мен и върху членовете на семейството и фамилията ми брутални престъпни комунистически репресии загинаха и фактически бяха убити баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, майка ми Евтима и баща ми Никола;

►специалните служби на престъпния комунистически режим бяха извършили против мен и членовете на семейството и на фамилията ми изключително голям брой други видове престъпления, по повод и във връзка с които дори и днес нито един престъпник не е понесъл каквато и да е отговорност;

►посочените престъпни деяния, извършени от Министерския съвет (Правителството) на Република България предизвикаха у мен и останалите живи членове на семейството и фамилията ми болки и страдания, имащи характера на неимуществени (морални) вреди, които оценявам в посочения в иска паричен размер.

V.

Макар казусът да е пределно елементарен и не изисква специално упоменаване и уточняване на въпроса относно началната и крайната дата на исковата претенция, все пак, за да избегна каквато и да е коварна стратегия на престъпния мафиотски български съд, насочена към размотаване във времето и елиминиране на исковата ми претенция, уточнявам следното: началната дата на исковата ми претенция е датата на извършването на посочените (визираните) деяния на Правителството, а крайната дата е датата на подаването на моя иск за обезщетение.

VІ.

Само преди два-три дни българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка. В пълно съответствие с акцентите на официалните български държавнически лица, медиите акцентираха преди всичко върху една от констатациите на Световната банка и върху свързаните с тази констатация препоръки.

Става въпрос за това, че Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да увеличи съдебните такси като начин за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела.

Във връзка с това декларирам следното:

Първо, историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството.

Второ, именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие.

Трето, в този именно смисъл отправената към българското Правителство официална препоръка на Световната банка има характера на най-зловещата съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки, които не много отдавна личности като Ленин и Сталин и институции като СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

VІІ.

Петитум:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че Министерският съвет на Република България е извършил деяния, с които драстично е нарушил моите гарантирани от закона права и интереси, с което по злосторен начин е предизвикал болки и страдания, имащи характера на неимуществени (морални) вреди в посочения в иска размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че Министерският съвет на Република България не е щял да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирал по време на злодеянията си, ако не е имал съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в иска ми чуждестранни държавни и финансови формирования и институции, които следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелста пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложения: 19 (деветнадесет) копия от текста на настоящия иск, предназначени за надлежно връчване на ответниците.

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

10 Октомври 2008 г.

Янко Н. Янков

http://iankov.blogspot.com/2008/10/blog-post_10.html