За душата - Не хлебом единим...

Българинът пред идейния  сблъсък на християнството и съвременната европейска култура*

http://tv.ceacbg.com   За историята  на европейската мисъл 19 век е времето  в кoето мнозина философи и идеолози решително отхвърлиха идеята за Духа, като основен източник за битийно конструиране. Последния акорд на тази драматична идейна партитура постави Ницше с прословутата си фраза: "Бог умря". Идеята за човекобога намери своето отражение в тоталното преосмисляне на идеите на християнството и просвещението, като в социално политически измерения отхвърлянето на идеята за Бога и Абсолюта въобще, според много мислители, доведе до тежката хуманитарна криза на двете световни войни и появата на тоталитарните режими (за разлика от авторитарните, тоталитарните тотално влияят на обществото, явление невиждано до сега в историята на човечеството).

Бог - основният  източник за разумното обосноваване на света, върху който европейската култура в разстояние на 2000 г. изграждаше идеята за Висшето благо и ценността на човека, през целия 20-и век бе изтласкван от центробежните сили на екзистенциалния атеизъм, садистичната агресивност на тоталитарното невежество и рационалния подход нa модерното европейско мислене за утвърждаване на плуралистичните идеи в света.

За душата - Не хлебом единим...

Религиозни ракурси в контекста на философската идея за плурализма

В историята на европейската култура елинският свят е носител на идеята за демокрация, отглас на идеята за многообразие и плурализъм. В древността обосновката на обществото е минавала през различните психологически типажи, приписвани на езическите божества. В културологичен план, целият средиземноморски регион, вероятно поради факта, че жителите му са се занимавали с търговия и корабоплаване, дава широк потенциал за плуралистични отношения. Последните съответно рефлектират в митологията и ежедневието. Цялата плеяда от богове не се подчиняват на една единствена идея, а всеки проявява своя идентичност, където са възможни противоречия и прояви, несходни за величието на боговете. Като оставим настрана няколкото етапа в елинската култура за реформи в съзнанието на елинския свят, вероятно най-значим по времето на Еврипид, ще видим, че чак при Платон се проявяват първите наченки на борбата с плурализма.

За душата - Не хлебом единим...

Той е роден на 8 ноември 1912-та, семейно ангажиран е, политическите си възгледи описва като "разхлабени", а религиозните - чудати. Завършил е българското училище в Кърчище, после и Школата за запасни баничари в Тирана (випуск '23). Сегашният му работодател е Адмиралтейството на Брега на слоновата кост, а позицията - корабник. Работата си представя така: разбива бутилки, вързани на канап, преди корабите да бъдат пускани по море. А да, и връчва по едно парче баница на всеки от екипажа.

 

За душата - Не хлебом единим...

От времето, когато християнството от религиозен феномен се превръща в ценностна система, която безусловно търпи своята философска обосновка, можем да кажем, че човешкият разум се опитва да съвмести разнопосочните идеи, които имаме в наличност в библейските текстове.Примери за това можем да открием във всяка една от книгите в Стария и Новия завет. В евангелието според Йоан 10:30 се казва: „Аз и Отец едно сме”, а в Йоан 14:28: „Отец е по-голям от Мене”. В тези текстове се вижда противоречието, което принципно се отразява в тринитарния догмат на църквата за Светата Троица, където отците на църквата полагат много усилия да обосноват йерархичното отношение и битийното равенство между Сина и Отца, което по същество е парадокс (съществуването на равенство и йерархия са несъвместими). В православната и донякъде в католическата църква проблемът за изначалния битиен източник, Който е Отец, внася субординация, която остава в учението за Св. Троица.