12-02-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

21 януари 2004 13:15

Стоунхендж не е друидско светилище

Още инфо

Четете от утре за българските мегалити>>

 

Доисторическият паметник в Южна Англия, до неотдавна - символ на келтската митология, не е построен от келтите и не е изпълнявал функциите на друидско светилище. Мегалитното съоръжение е било заварено от тях при идването им на Британските острови в последните векове преди Христа, сочат оценките, направени след анализ за съдържанието на изотопа въглерод 14 в органични останки с възрастта на паметника. Прилагането на популярния  в археологията метод стана възможно,

Големите камъни върху свещената могила

след като в продължение на години бяха провеждани разкопки и проучвания на събрания материал.

Стоунхендж не е бил построен “от раз” и не е плод на един цялостен план. Паметникът се намира на 13 км северно от Солзбъри, разположен е върху варовиков хълм и се състои от три ясно обособени части, строени през три последователни епохи в продължение на повече от половин хилядолетие. После изминало поне още толкова време и едва тогава келтите се появили по тези места.

Хипотезата за тяхната съпричастност към тайнствения мегалитен паметник изказал пръв почитателят на британската древност Джордж Обри през ХVІІІ век. По това време сред образованите англичани се забелязва растящ интерес към предсаксонската история на страната – един процес, съзвучен с копненията на общоевропейския романтизъм. Обри смятал, че Стоунхендж е предсаксонско култово съоръжение, построено от келтските жреци – друидите, които го използвали при своите мистични ритуали. Сега вече се знае, че не е така, въпреки че тази хипотеза продължава да е твърде популярна.

Изграждането на съоръжението започнало през ХХІ-ХVІІІ век преди Христа, в епохата на късния неолит, когато тук се появява кръгов насип с диаметър 97,5 м, височина от 1,8 м (сега – около 0,6) и прилежащ ров от външната страна, който е запазен само на отделни места. Насипът и ровът са с обща ширина 11 м. От вътрешната страна на насипа се намират 56 кръгли изкопа, които открил и описал лично Обри. В повечето от тях са намерени следи от погребения, което по-късно направило възможно и датирането им. Единственият каменен елемент от съоръжението тогава е менхирът (единична каменна колона), наречен Петъчен стълб, висок 6 м.Той е обозначавал входа на заградената площ. Функциите на съоражението в онази епоха са спорни, вероятно е използвано и като укрепено укритие, и като гробище, и като светилище, било е поливалентно средище, синкретичен обект с множество неотделими предназначения.

Това заварват т. нар. “строители на мегалити” ("културата на каменните кубове"), когато пристигат по тези места  около 1700 г. пр. Хр. Те се възползват от готовата площадка, за да построят върху нея своите съоръжения. Издигнати са две концентрични окръжности, образувани от менхири с единично тегло около 5 тона. Външната окръжност е с радиус 26 м, вътрешната – 23 м. Установено е, че камъните за строежа са доставени от около 1,8 км растояние.

Окончателният си вид съоръжението приема в средата или малко след средата на второто хилядолетие преди Христа, когато тук се установяват носителите на уесекската култура, характерен представител на зрялата бронзова епоха. Те подменили камъните с още по-големи – до 28 тона единия, които по някакъв начин били транспортирани до Стоунжендж от хълмовете Марлборо, които се намират на цели 39 км в северна посока.

Прецизни измервания на пропорциите и взаимното положение на менхирите помежду им и спрямо небесните тела в четирите забележителни точки на годината (зимното и лятното слънцестоене, есенното и пролетното равноденствие) дават сериозно основание да се предполага, че съоръжението представлява своеобразно средство едновременно за осъществяване на астрономически наблюдения и за архивиране на астрономически знания. Точно това кара някои изследователи да отхвърлят изцяло възможността Стоунхендж да е бил култов обект или светилище. Но аргументите от такъв характер не са особено убедителни. В онези древни времена астрономията има изключително значение за планирането на земеделските работи. И точно затова е свещена по характер, познанията се пазят от жреците, за да не бъдат забравени или погрешно променени, натоварени са с религиозна стойност и се прилагат чрез мистични ритуали. Самите божества се идентифицират с небесни тела и природни стихии. Науката не е различна от религията – тя е неразделна  част от нея и чрез нейните институции функционира в обществото.

Проучването на паметници като Стоунхендж ни дава възможност не само да опознаем по-добре строителните умения или астрономическите познания на древните. С посредничеството на мегалитите ние проникваме по-дълбоко в същността и уредбата на човешката цивилизация – такава, каквато тя е била и се е променяла през вековете.

Стоунхедж не е друидски храм, но това не значи, че въобще не е храм. Той е едно от светилищата на човешката цивилизация.

Четете от утре за българските мегалити>>

Начало    Горе


© 2004 Още Инфо