НЯКОЛКО НАБЛЮДЕНИЯ

(1) В ДАЛЕЧНА ИРЛАНДИЯ

В книгата “Megalithic mysteries” от Michael Balfour (Parkgate Books, London 1992) се вижда, че в Ирландия има много специален праисторически обект – Passage-tomb, Newgrange. Той е изграден от грамадни груби плочи в суха зидария и може с известно колебание да се причисли към мегалитните обекти. Състои се от долменоподобна камера с размери приближено 5 х 6м и много дълъг коридор (19 м) – Фиг.1. Цялото съоръжение е под грамаден могилен насип с диаметър около 100м, опасан с укрепваща стена от типа на крепидите. Само в най-късия ден на годината при изгрева слънчев лъч може да мине по дължината на целия коридор и да докосне камерата в дъното му (само за 20 минути!). Така се отбелязва началото на нарастването на деня. Твърде вероятно е това странно и импозантно съоръжение, което напомня (имитира) каменна утроба, да не е само астрономично съоръжение, а да е свързано и с определени култове, които свързват Земята/Скалата/Камъка със Слънцето/Светлината. В дълбоката древност астрономията и религиозните вярвания са били неразделно преплетени.

Фиг.1

Ето входа Фиг.2 и вътрешен вид от покритието на купола Фиг.3 на грандиозния строеж.

Фиг.2

Фиг.3

Допускам, че тогавашните хора са наблюдавали поведението на снопа слънчева светлина в тъмната каменна камера, т.е. взаимодействието на слънцето със скалата, не само около Коледа, а през цялата година, което е било своеобразен ритуал. По аналогия с термина “свещенодействие” можем да го наречем, например, “свещеногледане”.

Смята се, че древните свързвали обожествената Скала с понятията за Великата Майка-Земя, от която произхожда целият живот с неговия ежегоден кръговрат, а Слънцето – с понятието за животворящия Бог, който активира и контролира природните процеси. Така че споменатото “свещеногледане” е някакво своеобразно съзерцание и поклонение пред връзката на земното и небесното начало в най-общ смисъл.

Ирландският обект има особеност, специална точка – моментът около Коледа или най-късия ден. Тогава настъпва кулминацията на ритуалното свещеногледане за годината. Но иначе може да бъде място за поклонение през цялата година.

Не е ясна датировката на обекта – според албума се предполага краят на IV хил. пр.Хр.

(2) В НАШЕНСКИТЕ РОДОПИ

Много любопитно съоръжение, което, обаче, най-вероятно е служело за същия ритуал и за същото свещеногледане, има и по нашите земи – пещерата Тангардък-кая, недалеч от мегалитното светилище Перперек. Тук няма зидане, а има очевидно допълнително изсичане и оформяне на съществуваща пещера с южно изложение. Добри снимки има в албума на Н.Овчаров “Перперикон. Цивилизация на скалните хора”.

тази пещера идеята за свързването на земното и небесното (слънчевото) начало е моделирана по-непосредствено, по-нагледно, отколкото в Newgrange – като своеобразен свещен брак. Входът има формата на вертикално издължен процеп, разширен в долната част, с което напомня фалос Фиг.4. Вътрешността пък има вид на тунел, в чието дъно се затваря от овално оформена стена, разполовена с вертикално издълбана плитка и тясна бразда Фиг.5. Когато слънцето се издига над хоризонта, входният процеп се проектира по дъното на галерията-утроба като светло фалосовидно изображение. В един специален момент - около най-късия ден в годината и само тогава (евентуално с някаква археоастрономична корекция) - светлинният фалос докосва дъното на пещерата. Това специфично светлинно представление именно дава основание на археолозите да наричат тази пещера Пещера-утроба, т.е. да я тълкуват като нагледна проява на соларно-хтоничен култ - към земното и небесното начало, чието взаимодействие е в основата на природния кръговрат.

Фиг.4

Фиг.5

Не е ясна датировката, но пещерата е дялана доста примитивно, което означава или много ранна епоха, или не особено развити технически умения за скално изсичане. Според мене тя не е по-нова от времето на трапецовидните ниши (ТИРН), почти сигурно е от времето преди долмените, които в българските земи се датират от времето 12-6 в.пр.Хр. Доколкото се разбира от литературата, в Източните Родопи има няколко пещери, подобни на Тангардък-кая. Можем спокойно да ги включим в предположението на В.Фол (2000г.), че подобни скално изсечени обекти се отнасят най-грубо към II хил. пр.Хр.

Нека вметна тук само за пълнота едно сведение, което добих доста трудно от различни източници и си струва да съобщя на любителите на мегалити в България. Долмени в Родопите досега са открити само в източната част, а именно край следните села: Любеново/Брягово, Остър Камък, Бисер (по северните склонове на Източните Родопи), Аврен, Черничево, Гугутка, Железино, Плевун, Кобилино, Долно Луково (по най-южния хребет на Изт.Родопи, в българска територия). Има също така при селата Руса, Котрония и Кила (по най-южните склонове на Източните Родопи, но в гръцка територия).

(3) ЕКЗОТИЧНИ СКАЛНО-ИЗСЕЧЕНИ СЪОРЪЖЕНИЯ В РОДОПИТЕ

В книгата си “Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия” (С 2000) В.Фол дискутира много интересни скални обекти - праисторически скално изсечени помещения (кухини, хралупи), които ще бележа накратко ПСИП. “Помещения” ги наричам, понеже са достатъчно големи, за да поберат един или няколко човека. Освен това думата е функционално неутрална, тъй като засега ролята на тези обекти не е установена със сигурност. Най-много сякаш са в Източните Родопи, макар че ги има и на други места – Сакар планина, околностите на Провадия и т.н. Специално добавям и думата “праисторически”, понеже в случая не разглеждам по-късните и доста по-популярни християнски скално изсечени ниши, параклиси, манастири у нас от рода на черквите край село Иваново, Русенско, и Аладжа манастир край Варна.

Повечето ПСИП били само с 1 страничен отвор и днес най-приемливо звучи хипотезата, че те са били гробници – Фиг.6.

Фиг.6

Но изследователите са намерили в Източните Родопи и 7 по-особени ПСИП, които освен страничния отвор, имат още един отгоре, т.е. ПСИП с 2 отвора: 1 -с.Воденичарово/А/, 2 - с.Воденичарово/Б/, 3 - с.Овчево/А/, 4 - с.Овчево/Б/, 5 - с.Горни Веслец, 6 - с.Ягнево/А/, 7 - с.Ягнево/Б/. Имало още един такъв обект и в околностите на град Провадия, т.е. засега по българските земи са общо 8.

Според В.Фол ПСИП с 2 отвора (страничен и горен) не са били гробници, а храмове, които отбелязвам като праисторически скално-изсечени храмове (ПСИХ). Там малък брой посветени хора “свещеногледали” взаимодействието между сноп слънчева светлина и скалната кухина, т.е. изповядвали соларно-хтоничния култ. В.Фол твърди, че тези примитивни скални храмове нямали аналози нито в Мала Азия, нито в Микенска Гърция. Ето схема на ПСИП с 2 отвора от цитираната книга (източникът й не е посочен, но ако не ме лъже паметта, схемата произхожда от двутомника “Мегалитите в Тракия”, издаден навремето от Ал.Фол и колектив) – Фиг.7.

Фиг.7

Прекрасни снимки на ПСИП с 2 отвора е публикувал Христо Тодев в следните сайтове:

http://southeastrodopi.hit.bg/index_RockTomb_Veslez_1.html

http://northeastrodopi.hit.bg/index_GornoPole_RockTomb.html

Тук прилагам само 2 снимки оттам: с.Горно поле – Фиг.8 и с. Горни Веслец – Фиг.9. Обектът в село Горно поле е откритие на самия Христо, не се споменава в монографията на В.Фол. Като го добавим в общата сметка – стават общо 9 подобни обекта в България.

Фиг.8

Фиг.9

Христо Тодев е малко скептичен към тълкуването на ПСИП с 2 отвора като храмове (ПСИХ), понеже помещенията/камерите са доста малки, а отворите в тавана им са доста големи – човек има усещането, че такива пропорции не оговарят на храм. Но в праисторическата археология почти нищо не е строго доказуемо. Затова нека останем засега при единствената що-годе разумна хипотеза на В.Фол и да продължим разсъжденията.

Датировката на ПСИХ е трудна, но можем да рискуваме да ги датираме най-общо във II хил. пр. Хр.

Таванските отвори са големи спрямо камерата, а формата на камерата е овална, така че в тези съоръжения очевидно няма специална точка, свързана - подобно на обектите (1) и (2) - с най-късия ден в годината. Но дори и така да е, пак остава възможна поне някаква най-обща форма за практикуване на соларно-хтоничния култ през цялата година.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ ДОСЕГАШНИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ (1), (2), (3): Предполагам, че в периода ІV-ІІ хилядолетие пр.Хр. са били създадени и други скални праисторически светилища от вида (1), (2), (3) – из Европа, Средиземноморието, Мала Азия и Близкия изток. Просто в момента не е по силите ми да проверя. Би било невероятно схващането за “свещения брак” да е било разпространено САМО в прастара Ирландия и САМО в прастарите Източни Родопи!

(4) РИМСКИЯТ ПАНТЕОН – МЕЖДУ ИРЛАНДИЯ И РОДОПИТЕ

Наскоро четох романа “Шестото клеймо” от Дан Браун. Между другото там доста подробно се описва Пантеонът в Рим - Фиг.10. Той е огромна постройка с цилиндрична основа и сферичен купол с диаметър 43.6м, равен на височината на цялата сграда. Създаден е през 2 в.сл.Хр. В цилиндричното тяло има 7 ниши (на мястото на осмата е входът). В нишите е имало скулптури на езически богове, но не знаем точно на кои, понеже при превръщането на езическия храм в християнски (в 609 година сл.Хр.) те са били изнесени и не е ясно дали изобщо са оцелели. Цялата сграда и по-специално куполът й са върхово постижение на римските строители.

Фиг.10

БЕЛЕЖКА 1: Зданието всъщност е от тухли и бетон, но е облицовано отвън и отвътре с каменни плочи, за да се създаде впечатлението, че е каменно. Желанието да се създаде такова впечатление едва ли е случайно! Търсен е някакъв символичен смисъл или роля на камъка. Най-високата третина от купола е направена не от тухли, а от олекотен бетон, също покрит с тънки каменни плочи. По ниската част на купола е имало навремето допълнителна украса от бронз, но по-късно той е бил свален и употребен за някакви други цели.

БЕЛЕЖКА 2: В луксозното илюстрирано издание на романа ме порази снимка от вътрешността на храма - Фиг.11. На върха на купола има кръгъл отвор с диаметър 8.9 м, наричан “окото”, “occula”. Той пропуща в мрачината на огромното каменно помещение да проникне мощен сноп слънчева светлина. Смятам, че кръглият отвор не е конструктивно неизбежен, а е нарочно направен. Ако желанието на архитекта бе просто да освети вътрешността на зданието, това можеше да стане чрез многобройни отвори по стените и в долния дял на купола. Така пред архитекта би се открил примамлив простор за изключително разнообразно разполагане и комбиниране на отворите, с което ще се осъществи и една чудесна украса на постройката. На всичкото отгоре множеството малки отвори биха се осъществили конструктивно дори по-лесно и удобно. Щом е бил избран толкова нетрадиционен подход – един единствен голям кръгъл отвор точно на върха - който е предизвикателство за цялата строителна техника на времето, сигурно е имало доста специални съображения. Такава сграда не се строи случайно и току-така. Сигурен съм, че в специалното осветление също е била търсена някаква символика.

Фиг.11

БЕЛЕЖКА 3: Предполага се, че строител на римския Пантеон е архитектът Аполодор Дамаски. Добре е да помним, че през 2 в.сл.Хр. Римската империя обхваща огромни пространства в Европа, Средиземноморието и Близкия Изток. Слънчево-каменните и мегалитните култове по тези места са съществували от незапомнени времена, доста преди римската сила да обедини тези земи в една държава и да създаде условия за оживен културен и религиозен обмен между десетки народи. Дамаск, от своя страна, е централно разположен в източния дял на империята - там, където се срещат и взаимодействат много плодотворно влияния откъм Двуречието, откъм Египет и откъм мегалитната култура на хетите в Мала Азия. Там (както и в Западна Европа) скалата е била изпълнена със символичен смисъл и обект на преклонение от най-дълбока древност. Да не говорим за преклонението към Слънцето.

КОМЕНТАРИ

След тези забележки мога да пристъпя към идеята, която бе повод да напиша настоящия материал. С две думи казано: струва ми се, че в римския Пантеон е кодирана и въплътена много важна и много древна символика, свързана с описаните преди него 3 типа обекти. За да ви дам представа за нея, добре е направо да цитирам един източник, който очевидно е съвсем независим от моите емоционални пристрастия към праисторическите епохи, когато чрез мегалитите и скално-изсечените паметници камъкът, скалата са били на особена почит.

Ще цитирам енциклопедичното издание “Всеобщая история искусств”, под ред. на А.Д.Чегодаев, том І, М 1956: “Пантеонът е нов тип храмова постройка. ... В римското храмово строителство външният облик на зданието имал – както и в гръцките храмове – много по-важно значение от интериора на зданието. В Пантеона за пръв път е поставена и решена нова задача – създаване на монументално храмово съоръжение, в чиято образна структура главна роля да играе обширното вътрешно пространство. ... Вътрешното пространство на храма не е изолирано от външния свят... През кръглия отвор в центъра на купола се вижда синьото небе. През този отвор в храма проникват слънчевите лъчи, образуващи светлинен сноп, който се премества в съответствие с движението на слънцето. По този начин грандиозното куполно съоръжение, което само по себе си образно изразява идеята за небесния свод, царуващ над земята, сякаш се свързва с движението на небесното светило.”

Искам да направя ДВА КОМЕНТАРА специално за този интересен цитат. Все пак това не е цитат от монография, а от енциклопедия, т.е. той отразява не личното мнение на даден учен, а едно ако не общоприето, то поне преобладаващо мнение в научните среди.

ПЪРВИ КОМЕНТАР: Та според това общоприето мнение Пантеонът бил нов тип храм в сравнение с храмовете от класическа Древна Гърция и Древния Рим дотогава, понеже и доколкото поставял ударението не върху външността, а върху вътрешността на храма. Това е изумително твърдение! Масовото научно съзнание дотолкова се е самохипнотизирало от непрекъснатото вглеждане и описване на класическа Древна Гърция и Древен Рим, че не вижда някои очевидни неща наоколо! Обърнете внимание, че и трите вида съоръжения, които описах по-горе, са именно храмове от този, вътрешно-насочен тип, който уж бил нов – те се стремят да създадат определен ефект във и чрез своята вътрешна аранжировка, а не чрез своята външност! Но те са доста по-стари от класическата Древна Гърция и Древния Рим и нямат тяхната популярност, просто са извън борда на стандартното мислене. През 5-10 века на грандиозно каменно строителство в класическа Древна Гърция и Древния Рим строителите дотолкова се прехласвали от ВЪНШНОСТТА на храмовете, че именно там съсредоточавали усилията си, там слагали ударението. И древният тип на вътрешно-насочените храмове е бил изоставен, забравен! Вътрешно насоченият тип храм не е открит чрез римския Пантеон, а е припомнен, преоткрит чрез него! Това е една отколешна и позабравена идея=

ВТОРИ КОМЕНТАР: Според същия цитат в римския Пантеон по гениален начин е осъществено впечатлението за връзката между земното и небесното, между недрата на Земята и топлината на Слънцето, които взаимодействат в движение и моделират динамиката на мирозданието. Съгласен съм с тази оценка. Тя не е умозрителна, а е резултат от непосредственото впечатление на поразения зрител, след като влезе в храма! Тя непосрдствено предава неговото потресение и възхита. И именно това й позволява да надникне извън рутината, да се доближи до истинското впечатление, което архитектът е искал да постигне у публиката. Несъмнената прилика между поразителната гледка от вътрешността на Пантеона и замисъла на описаните преди това три типа праисторически обекти ми даде основание да предположа, че и в Пантеона основната цел на строителя е била да даде възможност на посетителя да наблюдава, да “свещеногледа” взаимодействието между светлината и камъка, между слънцето и скалата, което задвижва природния кръговрат и моделира Вселената и Живота.

Архиви за строителството не са запазени от онова време, но все пак е известно, че Пантеонът е граден като храм на всичките езически божества, почитани в рамките на Римската империя преди 4 в., откогато насетне християнството се налага в целия обществен живот на империята.

Архитектът на Пантеона е получил конкретна императорска поръчка да построи храм на всичките стари богове. Хайде да се поставим мислено на неговото място. Стриктно е изпълнил тази задача по един очевиден и за нас начин - като е разположил в храма многобройни скулптури на основните езически богове. Естествено е, обаче, доста дълго да е размислял в каква среда, на какъв фон да разположи статуите на конкретните езически богове, сиреч каква да бъде общата структура на сградата? И накрая взел едно великолепно решение – на фона на Вселената! Нека си признаем честно - има ли нещо по-достойно от Вселената като фон на всичките основни езически богове?

Архитектът на римския Пантеон не е бил обикновена личност, а гениален високо образован майстор, който е побрал в себе си огрмно културно наследство! Това му е позволило да моделира Вселената не със скулпторни, а с чисто архитектурни средства. Сторил го е в съответствие с древната и велика идея, че светът се основава и движи чрез свещеното взаимодействие между каменната земна твърд и животворната слънчева светлина. Защото – убеден съм в това! – той е бил наясно със съществуването на този величествен езически култ и хилядолетното му практикуване, независимо че в съвременния му Рим този култ е останал на заден план, поизместен от богатата съвкупност от човекоподобни богове, както се практикувало в Древна Гърция, Месопотамия, Египет.

Не съм сигурен дали тогавашното съвременно нему римско общество е усетило и разбрало докрай грандиозния му замисъл, скрит в абстрактната геометрия на сградата. А може би и днешното още не го е разбрало докрай? По ирония на съдбата името на архитекта не ни е известно точно, а само се правят догадки...

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Дори ако се абстрахираме от твърде детайлизираната орфическа представа за хтонично-соларното взаимодействие под формата на т.н. “свещен брак”, разработена от Ал.Фол, В.Фол, забелязваме значително функционално подобие между съоръженията (1) – (4), независимо дали имат специална точка, отговаряща на най-късия ден, или не.

Във всички случаи те са израз на някаква почит (“свещеногледане”) към:

(i) Скалата/Планината/Земята, символизирана чрез своя модел - “каменна кухина”, градена от каменни блокове, или изсечена направо в скалата като пещера, към

(ii) Слънцето, символизирано чрез неговия модел - конструктивно създадения светлинен сноп, както и към

(iii) тяхното взаимодействие, моделирано чрез проникването на снопа в тъмната каменна кухина (със или без специална точка).

Според мен Пантеонът е едновременно възраждане, кулминация и завършек на хилядолетно древния соларно-хтоничен култ от района на Европа, Средиземноморието и Близкия Изток. В този езически по идеологията си храм споменатият култ се въплъщава по архитектурно най-съвършен начин и за последен път в историята. Оттам насетне подобни храмове са били немислими, поне в християнския свят.

Описаните тук праисторически обекти от типа на (1), (2), (3) от ІV-ІІ хил.пр.Хр., както и римският Пантеон от 2 в.сл.Хр. не са свързани пряко, а косвено: свързани са в смисъл, че са прояви по различно време на една и съща обща идеология, на един и същ основополагащ култ - соларно-хтоничното взаимодействие като основа и двигател на Вселената.

Анализът на (1), (2), (3) позволява по-новому да възприемем Пантеона (4), да открием в неговата архитектура неподозиран смисъл. И обратното – Пантеонът (4) позволява да оценим подобаващо обектите от вида (1), (2),

Така попаднахме на още една красива нишка, която свързва (макар и непряко) най-древната култура по нашите земи с културата на други земи и племена в Европа и наоколо - от праисторическите времена чак до началото на новото летоброене.

Л.Ц. 27.07.2006г.