13-06-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

5 февруари 2004

[Странджа – Глава 3]

От Сакар към Странджа,

или от трън, та на глог

Целият пътепис >>

Любомир Цонев

 

Съвсем наскоро научих, че съм енигмотурист. Така наричали онези, които обичат да обхождат тайнствени места. Те понякога се сблъскват с решаването на един проблем, който на пръв поглед – но само на пръв! - изглежда тривиален: как да науча къде се намира някой долмен, например. Но като се замислите, ще се уверите, че не би следвало проблемът да бъде подценяван – нали все пак става въпрос за тайнствено място. Какво би било тайнственото му, ако за него има пространна информация в туристическия пътеводител?

При практикуването на енигмотуризъм усвоих и изпробвах цяла евристична схема, която ще се опитам да представя по стъпки.

(1) Като си купих и прочетох с увлечение книгата на Г.Китов и Д.Агре “Въведение в тракийската археология”, изд. Авалон, С 2002, на стр. 87 видях чертеж на триделен двукамерен долмен – дромос, преддверие (предгробие – по друг сполучлив израз) и главна камера. Привлече ме – прииска ми се да го видя, ако все още е здрав и читав. Под фигурата има надпис:

Обр.13: План на долмен от Странджа.

(По Ив. Венедиков)

Изводи: (а) долменът е някъде в Странджа, но не е ясно къде точно. (б) чертежът не е оригинален, а е взет от друга книга, чийто автор е Ив. Венедиков.

(2) В Народната библиотека издирих немското издание на въпросната книга на Ив. Венедиков за тракийсктото изкуство: Ivan Venedikov, Todor Gerassimov “Thrakische Kunst”, Leipzig 1976. Там намерих същата скица, под която прочетох следния текст (в български превод):

Фиг.3: Долмен в Българска поляна, Тополовградско

(Според: В. Миков “Произход на куполните гробници в Тракия” – ИАИ, ХІХ, 1955, стр.33, обр. 8а)

Изводи: (а) Долменът изглежда не е в Странджа, а е в Сакар, до тамошното с. Българска поляна. (б) Скицата не произхожда и от тази книга, а е взета на свой ред от статия на В. Миков.

 (3) Намерих в Известията на Археологическия музей (ИАИ) споменатата статия от В.Миков. Там фигурите не са много – веднага съгледах любимата скица на любимия ми долмен. Нейният пояснителен текст гласи:

Обр.8с: Голямо Буково, Грудовско

Изводи: (а) В книгата на Ив. Венедиков и Т. Герасимов има грешка – тя ни препраща към В. Миков, обр. , макар че всъщност при В. Миков скицата на интересуващия ме долмен се оказа под номер обр., но това не е толкова съществено. (б) Доколкото разбирам, отново се връщаме в Странджа – Грудово (сега – Средец) е в северните поли на Странджа, по-близо до Ямбол, отколкото до Малко Търново.

Цялото библиографско проучване  отиваше към неблагополучен финал. Не бях си изяснил дори най-елементарното - в коя от двете планини е долменът: Странджа или Сакар. Но пък изглежда бях стигнал до оригинала на чертежа, понеже в последната статия вече няма препратка към друг източник. Но общо взето – задънена улица. Къде другаде да търся?

 (4) По съвсем друга линия се зачетох в книгата на Карел Шкорпил “Старини в черноморската област, част І – Мегалитни паметници и могилища”, издадена в София през 1925 година. Той е работил към 40 години като археолог в следосвобожденска България и изключително съвестно е документирал огромен материал. Европейска школа! Та там, за моя много мила изненада видях пак незабравимия чертеж на любимия ми долмен!!! На стр. 27 под номер Фиг.27. В текста на книгата К. Шкорпил съобщава, че това е

долмен в Странджа, по-точно в местността Фетфаджик, западно от с.Тикенджа

Ха сега де?

Изводи: (а) Още веднъж се споменава Странджа. Досега 3:1 в нейна полза. Да речем, че е така, т.е. долменът не е в Сакар. (б) Тъй като книгата е твърде стара и е изпълнена с десетки подобни грижливо изпълнени археологични скици в същия стил, допускам, че оригиналният чертеж на долмена е нарисуван не от друг, а наистина от К.Шкорпил. Ако е така (а то май си е именно така и другояче не би могло да е ), то прави впечатление, че:

ПЪРВО, никой от гореспоменатите автори не е цитирал първоизточника;

ВТОРО, всички са копирали скицата му, но погрешно са я надписвали...

Долменът-призрак! Според Г. Китов (2002) той е някъде в Странджа планина (чертежът вляво); според Ив.Венедиков (1976) е до село Българска поляна край Тополовград, Сакар планина (чертежът по средата); според В. Миков (1955) е до село Голямо Буково, Грудовско, т.е. в северните поли на Странджа планина; според К. Шкорпил (1925) е в местността Фетфаджик до село Тикенджа, Странджа планина (чертежът вдясно).

От което следва и естественият въпрос: а защо ли? Но да продължа с Алгоритъма за Издирване на Тайнствени Места при Подготовка на Енигмотуристическа Експедиция (АИТМПЕЕ).

(в) Оставаше ми да разбера кое е днешното име на с.Тикенджа. След 6 часа упорита работа с текста на К.Шкорпил и с 4-5 карти, установих, че днес то се нарича Граничар. Часът бе 4:30 на 05-12-2003… И внезапно почуствах, че тези две имена на едно и също село ми звучат твърде познато. Сетих се и откъде. Веднага разтворих статията, откъдето ги знаех – бях я копирал в Народната библиотека отдавна, още през юни 2003:

(5) Д. Пеев “Някои нови проучвания на долмените в Югоизточна България” – статия в сп. Археология, годишн. 16, 1974, кн. 1, стр. 24-31. Тук любимата ми скица не е публикувана, но има описание на долмена. На стр. 27 четем следното: “С. Граничар. Западно от селото в м. Фетфаджик е запазен еднокамерен долмен… До него личат следи от втори порутен долмен. Вероятно това е двукамерният долмен, за който говори В. Миков и който в последните години е разрушен. При това тук е пострадало и преддверието му, плочите от което са взети”. Малко по-нататък на стр.29: “…двукамерни долмени с плосък покрив. Такъв е, например, унищоженият днес долмен в м.Фетфаджик при с. Граничар, публикуван от В.Миков”.

Изводи: Струва ми се, че литературното издирване приключи. Остава да ида “на терена”, както се изразяват специалистите. Да отдам почит към един двукамерен долмен, убит някъде между 1955 и 1974. Ако не ме арестуват местните селяни и граничните полицаи по подозрение че съм иманяр (днес никой не е луд на минава тази граница нелегално). А такива подозрения в ония краища има често. Гузните хора подозират другите в собствените си грехове.

(6) За всеки случай, след като идентифицирах долмена, който така ми хареса от скицата и се оказа – за жалост – че днес вече е разрушен, реших да се върна обратно към оригиналната статия от В. Миков от 1955. От точка (3) в тази “археологиада” [ода за археологията] помните, че като илюстрация под номер 8с е публикуван чертеж на долмена, само че според сбъркания надпис той е край с. Голямо Буково, Грудовско. Да видим как е описан обектът в текста. Стр.36: “Двукамерните долмени се срещат… из цялата Сакарска и Странджанска област. Двукамерните долмени, изградени от груби плочи, са твърде малко разпространени. …Най-добре запазеният двукамерен долмен от тази група се намира в местността Фетфаджик при Граничар (обр. 9с). … Двукамерните долмени, изградени от обработени плочи и с равен покрив… са по-разространени. …По-добре запазен двукамерен долмен с обработени плочи се намира в местността `Змеюви дупки` до Г. Буково”.

Изводи: (а) Двукамерният долмен в м. Фетфаджик, западно от с. Граничар, през 1955 е бил един от най-добре запазените двукамерни долмени. Същият през 1974 вече е разрушен! Боже, колко тъжно!

Сега сигурно разбирате защо така трескаво бързах да видя долмен изобщо. У нас очевидно продължава кръстоносният поход срещу долмените. И не само срещу тях. И с това не се занимават само иманяри. Отмъкват се плочи за строеж!!! Рушат се долмени, които дори не пречат да се орат нивите, а са съвсем встрани. Това не е иманярство, а само безбрежна тъпотия и злоба. (б) В цитирания текст има още една грешка: там пише, че двукамерният долмен в м. Фетфаджик е изобразен на фиг. 9с, докато всъщност той е на фиг.8с! Фигура с номер 9с в статията изобщо няма! (в) Поне тогава - през 1955 - друг добре запазен двукамерен долмен е съществувал и край с. Голямо Буково. Това обяснява откъде се е взел грешният надпис под фиг.8с: към рисунката на първия долмен е сложен надпис за втория. Проста работа. Няма страшно…

Съвет: Внимавайте, ако тръгнете да издирвате долмени (у нас; днес...)

В Странджа

И така, сигурно си спомняте как потеглихме с един приятел на излет, в който трябваше да обходим някои обекти в Сакар (заедно с приятеля ми), а след това, вече самостоятелно, да “изръшкам” и Странджа планина.

Бе август 2003. Сутринта не предвещаваше нищо особено. Даже хороскопът ми за деня звучеше някак безлично. Отидох на работа в института. Бях се захванал с нова задача и започвах да вниквам в проблематиката. Като че ли нещо започна да ми попросветва. Мизерно е да си физик в БГ днес, но професията си я бива. В моментите, в които й се отдадеш, започваш да изпитваш онази тиха вътрешна радост, която поражда открехването на прозорчето към външната мрачна пустош и в стаята прониква някакъв лъч светлинка...

След което към 13 часа токът спря.

Изчезна прозорчето, мирозданието отвъд него и всичко останало. Озовах се в занемарена сграда някъде в покрайнините на София пред угасналия монитор на компютъра. Загубих няколко килобайта информация – кажи-речи нищо. Но точно това изчисление, точно този ход на мисълта ми... Не, моля ви, защо?!

Август е отпускарско време. Нямаше го електротехникът, помощник-директорът... Никой не знае защо и докога няма да имаме ток. Бях бесен. Липсват най-елементарни условия за работа – дублиращо захранване колкото за компютрите поне, ако не и за по-мощните лабораторни прибори – което си е екзистенц минимум за един физически институт...

И в това състояние на духа взех Решението – онова, заради което сега четете тези записки. Набързо стегнах багажа, взех тежката, но стабилна Екзакта с обикновения и с новия широкоъгълен обектив и с вечерния влак заминах от София за Бургас.

Няма да им се дам така лесно, я! (на кои? за какво?)

Понякога трябва не да се молиш, а да извъртиш презрителен шамар! (на кого? за какво?)

И започна истинското приключение

Почувствах попътен вятър още в микробуса, с който в 8 сутринта потеглих от Бургас към Малко Търново, с намерение да сляза в село Звездец и да издиря там два долмена, които са описани в научната литература през 1970 година – т.е. не много отдавна. Съседът ми на седалката се оказа от с. Евренозово. Казах му, че ме интересуват долмените, че по литературни данни и край Евренозово имало един, на 5 км югозападно, в местността Райкова чука. Човекът бе свестен, грамотен и добронамерен. Каза, че тази местност не познава, понеже отдавна не живее в родното си село, но помни, че нейде край селото имало на времето голям долмен, който сега бил пренесен в Археологическия музей в Бургас. Ама че работа. Вместо край селото да има добре поддържан обект, който да привлича любопитни туристи, в двора на бургаския музей сигурно сега се мъдри долмен, на който никой не обръща внимание, понеже в този град хората определено не отиват заради долмени. Спътникът ми бе приятелски настроен. Като стигнахме до Звездец, слезе заедно с мене, понеже автобусът не пътуваше към Евренозово. Заведе ме в училището, за да потърсим там някакви указания за “моите” долмени. Запозна ме с директора на училище “Хр. Смирненски - доктора по биология Георги Рибаров и си взехме довиждане. Беше към 11 часа на обед.

Щастлив съм, че срещнах Георги – рядко интересен събеседник и много интелигентен учен – както той се изрази “научен сътрудник по археозоология”; баща на две прекрасни дъщери. Родом бил от Ямбол. Специалността му е много особена – идентифицира и датира костите на животни, които се откриват при археологични разкопки; освен да работи по личната си изследователска програма е помагал често в експедициите на траколога Александър Фол.

Като разбра какво ме интересува, той се разтича да разпитва местните хора за долмените. Аз им казах, че съм чел статия, в която се твърди, че до селото има два долмена – един в бившата градина на ДЗС-то до р. Велека и втори на още 1-2 км на запад, в местността Петър Кехайовата нива. Хората, обаче, пасуваха. Един от селяните, на които разчитах най-много да даде точен съвет – видимо най-интелигентният - набит, едър, с властен поглед и с камуфлажен военен панталон (това бил бившият кмет), само вдигна рамене и процеди: “Хм, не знам…”

Тукашният район е бил 50 години недостъпна гранична зона и тукашните жители с военно, граничарско или кметско минало се имат за Голяма Работа. Останалите селяни наоколо се подсмихваха и разправяха, че край селото имало още 3-4 долмена, ама военните и цивилните строители по тези места си имали любима игра: засилват се с булдозера и - Ба-а-а-м! - в долмена... Били обладани от такова едно любопитство: дали пък могат го разрушат отведнъж...

Поглеждам към дъбравата отсреща и се питам: долитал ли е въобще до тия места Духът на Възраждането? Прошумолявал ли е в листака? Присядал ли е на някоя поляна с местните овчари?

И въобще имало ли е такъв дух, за какъвто пише в читанките и в патриотарските митове и легенди?

Девоенизираният кмет подхвърли сдържано, че в училището имало някаква книга, където долмените били описани, да проверим там. И пое по свои си, девоенизирани кметски работи.

Георги ме заведе в овехтялата двуетажна постройка и една симпатична жена ни донесе – какво мислите? – огромна книга, подвързана в тъмночервена кожа с надпис: “Летописна книга на народно читалище Гео Милев – с. Звездец”! Оттам си преписах някои безценни за мене сведения, част от които привеждам тук.

<<Археологически забележителности до с. Звездец:

1) Крепост Махмутьово кале

2) Могилен некропол в м. Махмутьово (Чукаря) – край пътя за м. Петрова нива. Над 100 неголеми могили… В една разкопана могила в южния край на некропола е открита разрушена сводеста гробница

3) Могилен некропол в м. Зигарките – практически разрушен от местните хора. [Дявол ги взел тези “местни хора” – може да са местни, ама хора...]

4) Долмен – до градината на ДЗС-то, около 2 км Ю/З от селото и на 200 м северно от р. Велека. [За този именно бях чел в научна статия, която си носех от София]

5) Долмен – в м. Петър Кехайовата нива, на около 1 км западно от долмен №4. [Това е вторият, за който пишеше в същата статия]

6) Долмен – известен само по описание [Досещате ли се? Май и там са си поиграли на традиционната местна игричка “Булдозер рути долмен, мила моя майно льо...”]. При параклиса “Св. Неделя и Св. Прокоп”, северно от селото, над десния бряг на Младежка река. Единствен известен случай на два триделни долмена, които са долепени , т.е. с обща надлъжна стена! [Не те ли заболя, скъпи читателю?] 

7) Долмен – известен само по описание [“Айда-а-а-а, бумммм! Гътнахме го и тоя!”].  Ю/И от параклиса “Св. Неделя и Св. Прокоп”, северно от селото... >>

Преди да продължа с разказа за пътешествието, искам да обърна внимание на следното. С. Звездец (да ме простят местните хора) е външно едно от най-незабележителните, които съм посещавал. Разположено е чудесно върху просторно и дълго било, леко наклонено на юг и изток (то тръгва откъм с. Евренозово на изток през с. Звездец и на изток свършва с местността Петрова нива). Селото е живеело доскоро само чрез и заради военната крайгранична част, която е била разквартирувана там. След разформироването й то почти е опустяло, а сега в опразнените домове са се заселили роми… Няма старинни къщи, които биха привлекли любител на традиционната архитектура. Няма паметна плоча на видни дейци, на бунтовници или загинали през войните. Няма дори център! Само един голям завой на асфалтовото шосе Бургас – М.Търново. Бедност.

И това именно село е заобиколено от толкова интересни археологични паметници, че можеш да прекараш там цяла седмица, за да ги посетиш и разгледаш! Давате ли си сметка какво богатство е оставила на тамошните хора историята? И населението взело, че го разрушило над половината! И крие подозрително оцелялото от хората с искрен и безкористен интерес като мене. Вместо да ги показва и така да привлича туристи, да печели от тях, да се развива… Може да не е много приход, но е все пак е някакъв изход.

Няма бъдеще народ, който сам си затрива миналото, защото не иска да промени към по-добро мизерното си настояще.

Нейсе. Стана 14 часа и с Георги пак излязохме на “площада” (т.е. на завоя на шосето). Там един кръглолик, русоляв млад мъж – Кольо от Енергото, както разбрах – каза, че гледал свине до Велека и знаел къде е долменът в градините на бившето ДЗС. Оказа се готин човек – просто запали моторетката си и направо ме закара дотам. Благодарих му и му казах да не ме чака, понеже трябва много да разчиствам долмена от пръст и шума, за да направя сносни снимки.

Чистих повече от час. Камерата е дълга около 2 м, а преддверието (дромосът) – около 1 м. Камерата е била покрита с две плочи. Входният отвор е много красиво издълбан и впечатлява. Жалко е, че покривните плочи са отместени и целият долмен е запълнен с камъни и пръст. Но ако не беше пълен, щеше да

Долмен край село Звездец, Странджа, известен “в науката” като Долменът Край Градините На ДЗС-то. Според “науката” е на 200 метра от река Велека. Според мене – на 40 крачки. Еднокамерен, похлупакът е отместен (щракни върху картинката, за да я видиш по-добре).

се е срутил – нали именно покритието е държало стените изправени! Имал е фасадна стена в предната си част, но сега от нея са останали само следи.

Чистих към един час с шепи шумата и пръстта. Направих доста снимки, бавно и грижливо. Като е видял преди това човек долмените край Българска поляна и Хлябово, тук може да се разочарова. Но за мене и тази старина си има своя чар, своя безсловесна изразителност, скромно, но упорито битие в пороя на бързотечното време.

Реших да издиря сам и втория долмен. Тръгнах покрай реката срещу течението – точно на запад. Вървях около километър. Намерих м. Старата воденица, където Кольо от Енергото е оставил свинете си сами да се гледат. Гъсталакът стана непроходим, черният път изчезна. Така и не разбрах дали стигнах м. Петър Кехайовата нива, но склоновете на Велека бяха целите осеяни с едри скали и скални плочи – идеално място за строеж на долмени. Районът бе голям, аз бях сам, мъчеха ме жегата и жаждата... Може би ако приятелят ми А.А. бе с мене, той щеше да поеме инициативата и да придаде енергия на начинанието. Може би. Аз се отказах да търся повече и реших да се топна в реката.

И тогава разбрах, че в огромния светлозелен вир, който съглеждах през листака, се е натопило цяло стадо от полудиви витороги биволи, черни като самата смърт! Почувствах респект – просто бяха ме изпреварили. Понечих да ги доближа и снимам, но щом чуха шума от стъпките ми, неочаквано пъргаво се изкатериха на

Приказната река Велека край село Звездец (щракни върху картинката, за да я видиш по-добре)

отсрещния бряг, като шумно пръхтяха и пръскаха водни капки от едрите си смолисточерни тела. Бързо се отдалечиха. Тези грамадни, свободни и красиви животни ме накараха да се почуствам щастлив като Хемингуей на сафари в Африка! Само дето желанието ми да се къпя се стопи…

Към 18 часа се прибрах в селото, полумъртъв от жажда. В една от трите кръчми си поръчах на два пъти комбинацията кола и газирана вода и дълго и жадно пих, да се освестя. Бях доволен, въпреки твърде частичния успех. Но се успокоявах, че и без това ще трябва да дойда пак, за да доразгледам онова, което е описано в книгата на читалището… Сега просто нямах възможност да се бавя повече – предстоеше ми да видя останалите долмени на Странджа.

До късно вечерта с Георги отпивахме от биричките и си приказвахме сладко-сладко. Обещах да му пратя копия от снимките. Той обеща да разпитва селяните и като издири втория долмен или нещо друго подобно

Странджанско сапунче (Saponaria Stranjensis) – е еднемитно растение (среща се само в този район) и е защитен биологичен вид. Срещнах го край шосето от с. Звездецкъм М. Търново, около р . Катун, приток на Велека.(щракни върху картинката, за да я видиш по-добре)

старинно, интересно и енигматично, да ми съобщи и да ме заведе. Боже, колко впечатления само за един ден…

Начало    Горе


© 2004 Още Инфо