Христо Троански е роден преди 61 години в днешната българска Монтана. След завършване на гимназията той следва журналистика и богословие.
Работи в младежкия и специализиран военен печат. Дълго време е окръжен кореспондент на младежки вестник в Пиринско. Започва литературните си изяви като поет и преводач. Първата му книга със стихове „Южен град” излиза през 1972. Пише и проза за деца, сценарии, документални разкази и детски пиеси. След 10 ноември 1989 издава няколко стихосбирки и превежда емблематичните книги на Игор Бунич „Златото на партията”, „Пирът на хищниците”, „Касапницата в Чечения”. В началото на ХХІ век излиза значителната му документална книга „Убийствено червено”, донесла му много литературни награди и европейско признание. За нея му е присъдена и литературната награда „Паница”. Този труд претърпя няколко издания. Междувременно в колектив изследва и издава уникални български народни песни под заглавие „Песни за пеене”, също преиздавани многократно. Съавтор е на единствения в най-новата ни история „Православен буквар за българското дете”. В момента работи над сборник стихове отново за деца. Може би окрилен от появата на първото си внуче…
Писателят е учредител и член на Института за изследвания на престъпленията от комунизма.
Á си пойдете,
á ке стане во Прилеп касапница…
„Едно преднамерено убийство” е подзаглавието на новата книга на писателя Христо Троански „Кажи кога да умра”. Тя изследва живота и предизвестената смърт на полковник Димитър Младенов, бивш началник на Артилерийски отдел в Министерство на отбраната до декември 1947 и участник във войните за освобождение и обединение на българските земи. Мемоарният стил и характер на този 270 страничен труд не ни отвежда в сухата фразеология на военната документалистика. Напротив. Написана със съпричастие и разбиране, тази публицистика ни прави свидетели на жестокото време на комунистическите преследвания и чистки в като че ли вечния „преход” на българското общество. За пореден път българоезичните читатели ще могат да изпитат потресните мигове от кървавите събития у нас след комунистическия преврат и продължили десетилетия.
Книгата „Кажи кога да умра” на Христо Троански се явява своеобразно продължение на изключително популярното му и претърпяло няколко издания изследване за онези години „Убийствено червено”.
Сега във фокуса на събитията е един мислещ офицер – полковник Димитър Младенов, участник във войните от началото на ХХ век.
Марко Младенов
Семейството на Милана и Марко Младенови
Събитията от есента на 1944 за първи път са поднесени безпристрастно, вярно и разкриват истината за действията на българската войска и изтеглянето й от спорната и вечно крамолна Македония. Авторът умело разкрива и истинската същност на тогавашните „военни” и партийни лидери на новоучредената Титова федерация. Става дума и за генерал Светозар Вукманович-Темпо, Михайло Апостолски и Кръсте Цървенковски. Апокалиптично и днес звучи припомненото изказване на стария прилепски войвода родолюбецът Гюрлюков часове преди нашите войници да напуснат Прилеп: „Á си пойдете, á ке стане во Прилеп касапница!.. Или ни дайте оръжие, или тръгваме с вашите части за Българско!”
Базирайки се на много исторически документи Троански дава отговор защо се е случила тази поредна национална трагедия. Защо армията отново е била употребена в чисто партийни котерийни битки.
Без да има претенциите на псевдописачите от последно време, които канонизират бандити, мутри и прочие отстрелвани лица, Христо Троански и като изследовател на епохата, и като писател има различни цели.
„Кръстю Гершанов е бил келнер в един варненски ресторант. На третото утро след Деветосептемврийския преврат той осъмва неизвестно заради какви заслуги с първи офицерски чин, без да има и прогимназиално образование. Пагоните му са дадени по линията на Държавна сигурност, откъдето му гласуват високото доверие да започне кариерата си в кървавите Вартоломееви нощи и да я продължи в никнещите като гъби лагери…” Това е истината за началника на концлагера в Белене.
Не са пощадени и останалите палачи и техните наставници. Не е пощадено и времето, в което един народ предава сам себе си, без да си дава сметка, че това ще се плати с бъдещето на няколко поколения. Внуците на това предадено време днес се разстрелват професионално в по градските улици и луксозните хотели в България и извън нея. Но това е само препратка, може би и поука, но твърде закъсняла.
А доколко случихме с демократични национални ръководители след 10 ноември 1989, можем да разберем от един любопитен документ. Предложен за повишаване посмъртно в по-горно звание „генерал-майор” през 1992, покойният мъченик полковник Димитър Младенов отново е пренебрегнат. Тогавашният „върховен главнокомандващ” и президент на България д-р Желю Желев отказва да подпише указа… А защо? Всичко ще ви стане още по-безпощадно ясно след прочита на „Кажи кога да умра. Едно преднамерено убийство”. Книгата е издадена от вече утвърдената в тази тема „Работилница за книжнина-Васил Станилов”. А този том е събитие за нашата мемоаристика, което трябва да бъде забелязано на фона на споменатите графомански и съмнителни писания на обгрижвани от власт и медии елитарни „творци”.