Началото на тази тема е тук: http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,189.0.html

Милен май 26, 2007, 11:55

Следват няколко текста на Асен Чилингиров, които се публикуват тук с любезното разрешение на автора.

Специфична трудност при интернет публикациите на неговите текстове е неимоверната наситеност, особено на научните отпратки и библиографични бележки с най-различни, най-често неподдаващи се на браузерово изобразяване шрифтове (с този проблем Асен Чилингиров се справя в книжните си публикации чрез детайлна и сложна самостоятелна предпечатна подготовка на своите текстове).

Ето защо част от обясненията под линия неминуемо остават нечитаеми или частично неразбираеми - защото изискват изобразяването чрез шрифтове като OhridCyr, Greek и пр., което никой браузер не може да изпълни. най-добри резултати все пак се постигат с IE или Firefox, които поне предават Palatino Linotype.

Все пак за придобиване на първа представа (за тези, които не познават още печатните издания на Асен Чилингиров) за рядко срещната методична работа на автора с източниците и достъпа му до понякога напълно неизползвани в българската професионална литература източници, си направих труда под първата статия "Филипопол - Филипи" да дам забележките му под линия в пълен обем.

Благодаря на Торбеш за поддръжката във форума – с констатацията, че от близо 900 прочели темата във форума по същество се изказаха само двама членове и един външен наблюдател, който по този случай се регистрира тук.

Съвсем накратко за църквата „Покров Богородичен”.







Църквата е един изключителен паметник на архитектурата, за който не съществува прототип ¬– или по-скоро не е запазен по причини, които ще станат ясни на читателя след прочитането на тези кратки бележки. Външният му вид не само че е наподобяван хиляди пъти, но поставя началото на един нов архитектурен тип в църковното строителство на Русия, при което обаче нито едно от копията не постига нито изяшеството на формите и пропорциите на оригинала, нито неговото техническо изпълнение. А съвсем да не говорим за релефите на фасадата, за които също липсват каквито и да е примери в цялата история на руското изкуство. Църквата е включена на едно от първите места в списъка на паметниците на световното изкуство на ЮНЕСКО.

А ето и какво казва за нея Игор Грабар, считан в Русия за най-големият експерт по старото руско изкуство:

„…Церковь Покрова на Нерли близ Владимира является не только самым совершенным храмом, созданным на Руси, но и одним из величайших памятников мирового искусства…”

Единственото сведение за строежа на църквата се съдържа в Житието на Андрей Боголюбски, в което се споменава, че църквата била построена в памет на загиналия [във войната срещу Волжко-Камска България през 1164 година] син на великия князя, Изяслав Андреевич. Старата дореволюционна руска научна литература споменава за разни предания, свързани със строежа на църквата, в които се говорело, че строителите били пленници/роби, доведени „от Булгар”, от където произлиза също и камъкът, от който са издялани релефите. Естествено, съветската наука отрича, а в повечето случаи дори не споменава нищо за такива „неоснователни” легенди. А се казва дори, че имало „палеографически” (sic!) изследвания върху камъка, които опровергавали такива твърдения – едно от тези изследвания, което „доказва”, че такъв камък се среща „под Москва” е публикувано в съветското списание  «Природа», № 9, 1972. с. 48-55 и в интернет:

http://rusarch.ru/florensky1.htm

„Научните доказателства”, естествено, не могат да бъдат оспорвани, още повече, че не се споменава в тях за каменно строителство във Волжко-Камска България, използвано там предимно за монументалните сгради. Но изследването на сходните камъни от Подмосковието не може да обясни защо „руските майстори” не са проявили и на друго място своето майсторство, а само при този уникален „руски” паметник. Като не може да се отговори на въпроса за строителите и каменоделците, участвали при строежа на църквата, съветските автори предпочитат да припишат този строеж на майстори от Средна Европа, без да могат да конкретизират и това свое предположение. Във всеки случай то е по-удобно от приписването строежа на българи.

Някои допълнителни информации за тази църква, които обаче не отговарят на поставените от Торбеш въпроси се дават в руската ВикипедиЯ:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%8C_%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8

*  *  *

Естествено и тези мои бележки не могат да отговорят на поставените от Торбеш въпроси. А това, че аз никъде не споменавам в моите изследвания за този паметник съвсем не отразява липсата ми на интерес към него. Ще обърна внимание на членовете на форума „Де зората”, че непосредствената приемствена връзка на руската култура с културата на Първото българско царство е съставяла и продължава да съставя една от централните теми на моите изследвания, която застъпвам последователно още от 1979 година. А моят доклад по време на официалното честване 1000-годишнината от покръстването на Киевска Русия, изнесен на международната конференция през април 1988 година в Лайпциг, беше отпечатан в протоколния том на конференцията през 1992 година. Заедно с доклада ми по същия въпрос в Хале, ГДР, през 1980 година и други сродни материали той беше отпечатан в отделна книга и в България, вече изчерпана, но за нея предстои ново издание. Тези материали са също достъпни като pdf-текст в интернет:

Покръстването на русите и България – изследвания

Покръстването на русите и България – допълнение (1/5) с линкове към приложенията

Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I