|
Григор Георгиев Кюркчиев
- български офицер, генерал-майор. През 1885 г. завършва Военното
училище в София . Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в
Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През I световна
война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска
дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и
кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си
и я командва до края на войната.
Петър Георгиев Лолов
- български офицер, генерал-майор (30.05.1917 г.). Участва в
Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в 1 пехотен
полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военно-инженерна школа
в Торино, Италия (1891 г.). Като военен инженер служи в
инженерните войски като командир на 2-а пионерна дружина и
командир на жп дружина. През I световна война (1915-1918 г.) е
заместник-инспектор на инженерните войски. През 1918 г. е уволнен
от армията.
Калин Георгиев Найденов
- български офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). През 1885 г.
завършва Военното училище в София и през 1891 г.Артилерийска
военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е
помощник-началник на артилерията в щаба на действащата армия. Има
изключителен принос за широкото използване на артилерията във
войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), ген.-майор (1914
г.). От 21.09.1915 г. до 21 .06.1918 г. е министър на войната
.След войната е професор във Военното училище.
Стефан Михайлов Нерезов
- български военачалник, генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като
доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което
завършва Военната академия в Торино. През Балканската война
(1912-1913 г.) е началник на оперативния отдел в щаба на
действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) -
началник на щаба на действащата армия. През I световна война
командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боевете на
Косово поле и на Дойранския фронт. В края на I световна война е
командващ I отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г.
до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е
пенсиониран с чин генерал от пехотата.
Стефан Нойков
- български офицер, полковник (14.10.1917 г.). Завършва Военното
училище в София през 1897 г. и Генералщабната академия в Торино,
Италия през 1909 г.. Служи в артилерията завършва Генералщабната
академия и командва 6. артилерийски полк (1909 г.). По-късно е
командир на 8. Приморски полк и началник на Военното училище. През
Балканската война (1912-1913 г.) ръководи дружина. В I световна
война (1915-1918 г.) е началник-щаб на 4. пехотна Преславска
дивизия, след което е началник на Оперативния отдел в Щаба на
действащата армия. След приключването на войната през 1920 г. е
началник на канцеларията в Министерството на войната.През 1923 г.
е началник на Щаба на войската . Занимава се с научни изследвания;
признат автор на сериозни военнотеоретични трудове.
Иван Тодоров Попов
- български офицер, генерал-майор. Участва в четата на Филип Тотю
(1876 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София с
първия випуск (1879 г.). Служи в пехотата. През
Сръбско-българската война (1885 г.) като капитан командва дружина
във 2. пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот.
След приключването на войната заема редица строеви длъжности -
командир на дружина, командир на 22., 27. и 8. пехотен полк (1893
г.). Получава звание полковник на 2 август 1895 г., командва
бригади в 5., 7. и 9. пехотни дивизии. По време на Балканската
война (1912-1913 г.) е командир на 2. бригада от 1. пехотна
Софийска дивизия, която воюва при Люлебургаз. В навечерието на
Междусъюзническата война (1913 г.) поема командването на 1.
пехотна дивизия (май), а впоследствие на 13. пехотна дивизия
(юни). След войната излиза в запаса. Иван Тодоров Попов е народен
представител в ХVII ОНС.
Стоян Петков Пушкаров
- български офицер, генерал-майор (27.02.1918 г.). През 1887 г.
завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През
Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 4. артилерийски
полк, с който воюва на Тракийски фронт. По време на I световна
война (1915-1918 г.) е командир на 7. артилерийска бригада,
по-късно е началник на артилерията във II армия, която воюва на
Македонки фронт.
Иван Великов Стойков
- български офицер, генерал-майор (1918 г.). През 1887 г. завършва
Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи
в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб
на IХ пехотна дивизия. През I световна война (1915-1918 г.) е
командир на I конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември
1915 г. е командир на конната дивизия, която освобождава Охрид. От
май 1916 г. командва новосформираната конна дивизия. Началник на
IХ дивизионна област (1917 г.)
Иван Рачев Шкойнов
- български офицер, генерал-майор (14.06.1919). Учи в Априловската
гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и
Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.).
През 1909 – 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика
във Военното училище . През Балканска война е началник на
разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за
Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник
щаб на ХI пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в щаба на
армията (1913-1914 г.). По време на I световна война е началник
щаб на IV пехотна дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти
пехотен полк (1916 г.). През 1971 г. началник на оперативен отдел
в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в
Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на
запасните офицери.
Георги Гъдев
– български офицер, кавалерист. В Балканската война се отличава
при щурма на форта Айваз баба от Одринската крепост (13.03.1913
г.). По време на I световна война е командир на ескадрон и
проявява изключителна храброст.
† †
†
Публикацията
подготви Милен Радев |
