Антрополози от френския Институт за доисторическата епоха и за геология на четвъртичния период при университета в Бордо са открили в българската пещера Козарника рисунки и знаци, датирани отпреди 1,2-1,4 млн. години. Това е най-древният паметник на символното мислене, проявено от човека и регистрирано където и да било по света. Рисунките и знаците са нанесени върху кост от неизвестен бозайник. Сензационното съобщение четем в руския Lenta.ru. Откритието предизвиква нееднозначна реакция сред учените. Според някои експерти, по това време в нашите земи са живели представители на предчовешкия хоминид питекантропос, който не е бил способен на символно мислене. До него дорасъл едва Homo Sapiens преди няколко десетки хиляди години.

Пиктографен надпис от петото хилядолетие преди Христа, открит край Градешница, Врачанско

Други специалисти са на мнение, че артистичните способности и умението да се разсъждава чрез символи има значително по-дълга предистория, отколкото се е предполагало доскоро. Става въпрос за твърде радикална еволюционна крачка, каквато не може да бъде направена в толкова съкратен срок, смятат те.

Досегашните разкопки в пещерата Козарника регистрират човешко присъствие в нея през последните 900 хил. години, но тази датировка беше направена с надлежни научни методи преди да се стигне до най-старите археологически пластове.

Северозападна България крие още много тайни от дълбоката древност на човечеството. Край Варна бяха намерени и най-старите предмети от изкуствено добито злато. Тамошният халколитен некропол бе открит случайно при изкопни работи през 1972. До днес са проучени близо 300 гроба с голямо количество златни предмети с общо тегло над 6 килограма. Те изпълняват функцията на символи на властта - най-древните, познати в историята допреди последното откритие. Датират от средата на четвъртото хилядолетие преди Христа и са по-ранни от първата династия на фараоните в Египет.

Още от седмото хилядолетие преди Христа у нас са разкрити около 700 археологически обекта, повечето от тях - съсредоточени в Северозападна България или в съседни райони. Този при Караново, Новозагорско, учените наричат "Дворец на праисторията". Там бяха намерени повече от 100 антропоморфни и зооморфни фигури, култови масички и жертвеници, модели на храмове, които разкриват представите на нашите предшественици за света около тях. Жителите на древното селище са имали календарна система, фиксирана с редове от знаци, врязани в основата на модел за пещ. Ползвали най-древните в Европа пиктограми, открити в Градешница, Врачанско. Култова сцена от Овчарово, Търговищко, представя ритуалите през тази далечна епоха, които свидетелстват за развита религиозно-митологична система. Един от златните рудници край Стара Загора е снабдявал със суровина значителен регион на Югоизточна Европа.

Естествено е именно в Северозападна България да бъдат намерени най-древните човешки рисунки и писмени символи. Но възрастта на откритото от френските антрополози наистина изумява.