България - Строители и рушители

Из спомените на един македонски революционер

При всяко посещение на Скопйе бързам да посетя книжарницата «Култура» на площад Македония, точно срещу Стария каменен мост. През последните години там все се намира по нещо ценно за исторически и книжовно заинтересувания гост.

Появяват се, макар и единично, фототипни или «преводни» издания на оригинални документи от българското минало на днешната република Македония, на научни свидетелства или спомени на участници във възрожденската и революционна епоха.

Вярно, че изданията са снабдени с «македонистки» коректни уводи, придружени са с витиевати увъртания, опитващи се да обясняват принудителното използване в «изворните» текстове на «етнонима Бугари». Тази дан на все още господстващия в тамошните официални среди македонизъм дразни окото и сърцето на просветения читател. Но такава е цената на възможността и в Скопйе да се прочетат мемоарите на Брейлсфорд и Сониксен, Докладът на Карнегиевата комисия от 1913 г. или «Българските народни песни» на братя Миладинови.

Случи се, че последният път донесох от Скопйе едно малко книжле с голямо и както се оказа, актуално звучене. Става дума за спомените на Иван х. Николов, писани в началото на трийсетте години на миналия век и неиздавани до днес у нас.

Сигурен съм, че малко читатели ще могат веднага и точно да подредят в представите си образа на този скромен, предан на българската идея и на народната свобода солунски учител и книжар. И на мен ми трябваше малко време докато осъзная, че Иван х. Николов е един от шестимата, основали на 23 октомври 1893 г. в Солун революционната организация, наречена отначало БМОРК, по-късно преименувана на ТМОРО и известна от 1905 г. насам като ВМОРО.