Литература - Словото

Широко обсъжданият в академичните среди проект за структурна реформа в БАН отрежда на Института за литература незавидното механично сливане с Института по изкуствознание и Центъра по архитектурознание. Нека кажем направо: проектираният в направление 8. „Културно историческо наследство и национална идентичност” нов Институт за литература и изкуства и по закон, и на практика означава закриване на Института за литература - един от най-старите институти в системата на БАН. Учреден през 1948 г. от академиците Николай Райнов, Елин Пелин, Людмил Стоянов, Николай Лилиев, Константин Петканов, Петър Динеков, днес Институтът за литература е признат в доклада на Европейската научна фондация като водещ, ясно различим в национален и международен план изследователски център в областта на българската хуманитарна наука. Съществува известна колебливост в оценката за релевантност „В”, за която е изрично отбелязано, че „може да бъде и по-висока”, т.е. „А”, „висока”, каквато е оценката за перспективност.

Литература - Словото

Каквото и да говорим, никъде по света хуманитарните науки не са били, няма и да бъдат масово чудо. А и открай време науката е обречена на непопулярност. Хуманитарното знание обаче е необходимият фундамент на всяка не само научна дейност. Светът отдавна знае: глобалната стратегическа задача на хуманитарните изследвания е създаването на хуманитарните лидери на XXI век.

В проекта за преструктуриране на БАН няма ясно очертани 2-3 стратегически приоритета. Когато всичките 9 научни направления са обявени за приоритетни - всъщност нито едно от тях не е приоритет. Не се дооценява дълбинният смисъл на предпоследното направление 8. „Културно-историческо наследство и национална идентичност”. Тук знанието за история, език, фолклор, литература, изкуства не е просто „културно-историческо наследство”, което преди да браним (най-вече от собственото си безпаметство!), трябва да се научим да разбираме. В мисията на Направление 8. литературата многозначително отсъства, а точно тя е свързващото звено между история и памет.

Литература - Словото

Биографията на това произведение е знаково претоварена, сумарно изразяваща многобройни смисли и значения. Исторически, етнохарактерологически, социалнополитически, литературноисторически и екзистенциални контексти обгръщат текста, притиснат тежко в мълчание и забрава повече от половин век. Необходима е енергията на един Г. С. Раковски, за да може да извлече от мрака на неизвестността поредното в българската литература “житие и страдание” на “единаго грешнаго болгарина”. Ако не с друго, този ръкопис се родее с най-българския литературен прецедент - с митарствата на прочутата Софрониевата книга от създаването и през 1806 г. до появата и на страниците на в. “Дунавски лебед” през 1861г. Не са много заглавията, орисани с такава знаменателна биография, далеч преди да са се превърнали в реален факт от културния живот. Образно бих ги определила като литературни охлюви, носещи на гръб огромната си къща, в която са се напластили отра-жения от битието, историята и психологията на българина в течение на цяла историческа епоха.

Литература - Словото

За съвременния читател, независимо дали в училищна възраст или от по–старото поколение, Димитър Талев е известен автор на исторически романи - трилогията “Самуил”, “Паисий Хилендарски“, “Кипровец въстана” и най-вече на прочутата поредица, посветена на борбите за освобождението на Македония - “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, ”Илинден”, “Гласовете ви чувам”. Тези книги са написани след 9. ІХ. 1944 г. в един драматичен период от живота на писателя, когато е арестуван, затварян в концлагери, изселван в Луковит, а след това непрестанно следен и разработван от Държавна Сигурност, когато е вече и неизлечимо болен. Какво обаче е правил Талев през по-ранния период на своя творчески и обществен живот - от 1920 до 1944 г. – и какви са причините за осемгодишните репресии на комунистическата власт над него, малцина биха могли да знаят. Но не е за чудене обществената индиферентност, щом едва през миналата година можа да се появи самостоятелно издание в чест на 100 годишнината от рождението му - “Книга за Талев”, от която за пръв път могат да се научат, неизвестни и различни от досегашните, факти за неговата истинска биография[1]. Макар, че и там липсват анализи за емблематичната му творба “ На завой”, нито се споменава нещо за цикъла “Усилни години”, или за биографията на Гоце Делчев и историята на град Прилеп, написани в десетилетията преди преврата на 9. ІХ. 44 г..