България - Строители и рушители

След многомесечни шумни медийни PR-акции и конспиративни загадки около учредяването на ГЕРБ като политическа партия, пооткрехна се най-после пердето на неделното представление в НДК и то вече е пред очите на всички. Дали 3500 зрители в  зала № 1 разбраха точно какво учредяват в неделя, и че на това театро отдавна вече сме му се нагледали? Най-напред със Жорж Ганчев в главната роля. През 1990 г. неговият Бизнесблок беше Съюз за стопанска инициатива на гражданите. През следващата година това уж гражданско сдружение мутира в партия; нейни депутати инициативно се прислониха край Евролевицата и бай Ганчев сключи споразумение за сътрудничество с БСП. Несвършваща сага е животът на бай Ганьо след „Бай Ганьо”. През 2002 г. на сцената на властта като deus ex mahina беше царствено спуснато НДСВ – първом също с претенциите да е широко национално, гражданско движение. Неговият лидер Симеон Сакскобургготски се кълнеше, че като консервативна партия НДСВ никога няма да сключи споразумение с комунистите, но скоро заведе избирателите си на “Позитано” 20 и досега приглася на либерализма от позитански тип.

България - Строители и рушители

На тържествена церемония в Аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски"  беше удостоен с почетното звание на Софийски университет "Св. Климент Охридски" - Doctor Honoris Causa... По повода повтарям този текст от миналата година

Норберт Рандов на 80 години

В малките часове на една лятна нощ през 1952 г. от вагона на пристигналия с 12 часа закъснение влак на Централната гара в София слиза бледолик германски младеж с внушителна осанка и - навярно - удивено оглеждащ се поглед. Бъдещият славист, преводач, издател, литературовед, историк на българската книжнина Норберт Рандов стъпва за пръв път на българска земя.

От безпътицата на черната софийска нощ го спасява машинистът на влака. Като вижда несигурността на чужденеца, той откарва локомотива в депото, хваща му файтон, мята се до него и го закарва да се настани в хотел "България". До днес Норберт добре помни името на своя нощен спътник: Христо Ботев.

България - Строители и рушители

На 81 години почина Траян Радев, синът на летописеца на «строителството на съвременна България», дипломата и общественик Симеон Радев. Както научих от близък, Траян, който живееше сам и болен, е намерен след като е паднал и лежал 4 дни безпомощен в апартамента си. Починал е в реанимацията на Военна болница. Краят му знаково завършва един жизнен път на труженик за българската идея, пренебрегнат и изолиран от силните на деня, мачкащи и гаврещи се с истинската култура и с националната памет.

По волята на съдбата имах възможност през последните години да се срещам и общувам с Траян, да усещам 

България - Строители и рушители

След обявената за 10 май, на 19 часа в Берлинския Literaturhaus, Fasanenstraße среща с Мартина "Батак е просто мит" Балева и Сибиле "Баща ми беше кофти пич" Левичарофф на тема "Българските иконоборци, митотворчество и свобода на словото" мисля че е уместно да припомня следния не съвсем нов текст. Все пак едва ли всеки е чел Медиапул или "Про и Анти" в края на ноември 2007 г. и едва ли у всекиго е пресен споменът за т.н. "баташки проект" на берлинския Свободен университет.

*  *  *

След няколкомесечно затишие историята около «Баташкия проект» на сънародничката Мартина Балева и изследователския екип от Свободния университет в Берлин започва да набира нова скорост.

Само преди дни най-влиятелното германско списание «Дер Шпигел» пространно информира своите читатели за «терористичната заплаха», която била надвиснала над главата на един учен, осмелил се «да внесе яснота» в мрака на национално-патриотичното българско съзнание. 35-годишната студентка Балева, пише списанието, е подложена на гонения по интернет форумите. Наложило й се да смени телефонния си номер, да засекрети жилището си и да потърси защита от германските тайни служби. Телевизия СКАТ, съобщават германските журналисти, предлага 2500 евро за нейния адрес. «Цялото общество, дори и духовният и политически елит на страната се включи в националния протестен рев срещу Мартина Балева», с тези думи «Шпигел» смразява кръвта на читателите си, познаващи без друго Балканите като люлка на всевъзможни изстъпления.