Думите на новия Бундеспрезидент Кристиан Вулф, че ислямът бил част от Германия както християнството и юдаизма, изречени в словото му навръх 20-годишния юбилей от Обединението (!), предизвикаха сълзлив възторг в праволинейните, партийно редактирани медии и шокираха немалка част от германската общественост.
От неделя насам инцидентът вълнува активните граждани и е тема на много разговори в тесен кръг и на огорчени до негодуващи коментари в интернетни статии, по блогове и форуми.
В печатните медии обаче рядко може да се срещне тъй остра и аргументирана критика на президентските мултикултурни упражения, както следното интервю в либералния всекидневник със стародавна традиция „Саарбрюкер цайтунг“.
Проф. д-р Герд-Рюдигер Пуин от университета в Саарбрюкен е авторитетен ислямолог, един от най-вещите изследователи на корана в Германия, посветил дълги години на откриването, изучаването, реставрацията и каталогизацията на древни арабски ръкописи.
М.Р.
Научихме, че „ислямът е част от Германия“ – какво мислите Вие за това изказване на Бундеспрезидента, проф. Пуин? Превод: Милен Радев
А по-точно?
Ислямът се противопоставя по своята същност и програма на разделението на държава и религия. Това налага представителите на ислямските организации в Германия да ни говорят непрестанно неща, които знаят, че ние желаем да чуем от тях. Разбира се, че те казват „ние признаваме вашите закони и по никой начин не бихме отсекли ръката на никого“. Пита се защо го казват, след като за тях това си е „правото на аллаха“? Просто защото в момента практически не им е възможно да го прилагат. За германските мюсюлмани съществува така да се каже мораториум върху прилагането на шариата – докато Германия стане мюсюлманска.
Не преувеличавате ли?
Ни най-малко. На други места в Европа това вече е реалност. Погледнете град Брадфорд в Англия. Кметът там – мюсюлманин – е създал нещо като съвет на мюфтиите. Преди да издаде каквато и да е наредба, той свиква учените мъдреци за да се изкажат дали тя е съвместима с ислямското право.
Това значи ли, че е опасно да подадем открита ръка на мюсюлманите?
Публичната критика, на която бе подложен Тило Сарацин демонстрира, че е безсмислено да строиш тези на основата на аргументи, доказващи определени дефицити от страна на мюсюлманите. Незабавно биваш обруган и запокитен в ъгъла на екстремната десница. Всъщност целият този дебат показва пълно непознаване на реалността. В Германия просто отсъства критична позиция към исляма. Главната причина е, че никой не знае какво всъщност пише в корана. Там например няма да намерите и една добра дума за т.н. „кафири“ (гяури) или „неверници“, но поне 300 стиха, в които за тях се предвиждат най-страшните мъки на този и на отвъдния свят.
Ислямът според Вас заплаха ли е?
Мюсюлманите – не, но ислямът - да. Нека никой не ми разправя, че някой студент като атентаторите от Хамбург, представител на интелектуалния елит, извършва деянието си поради бедност или социална фрустрация. Не, той просто се зачита в корана и му просветва: Това е призив лично към мен. Ето как такива хора стават способни да се самовзривяват в небостъргачи – защото за тях това е просто средство за борба с враговете на аллаха.
Нима допускате, че всички мюсюлмани са готови на злодеяния?
Не, разбира се, опази Боже! Съществуват реформаторски движения, които приемат само части от ислямското право. Тези групи признават само корана и от него само онези части, които са съвместими с демокрацията.
Какво очаквате от мюсюлманите в Германия?
Крайно време е техните съюзи и сдружения да се откажат от онзи ислям, който издига ислямското право над светските закони. Надявам се също така те да въздействат мисионерски върху своите братя по вяра в цял свят, да ги убеждават в мирния характер на исляма. Чак тогава ислямът наистина би бил част от Германия.
| < Предишна | Следваща > |
|---|