Свят - Песни и танци на народите

AddThis Social Bookmark Button

Тези дни, покрай медийното отразяване на карибската трагедия, в Германия често се споменава изразът failed states, т.е. провалени, пропаднали или разпадащи се държави. Той се използва, когато се описва състоянието на Хаити и преди земетресението като една от най-бедните страни по света, опустошена след десетилетно беззаконие, корупция и насилие.

Понятието пропаднала държава звучи ярко, публицистично, но то е и сериозен научен термин, вкаран в обращение от началото на 90-те години на миналия век. Точното му дефиниране, както често се случва в науката, е различно и спорно.

Съществуват и годишни класации, в които една или друга страна се придвижва нагоре или надолу в групата на "отписаните" държави.

Случи ми се точно сега да чуя изложение на ползващия се с определен авторитет политолог проф. Екхард Крипендорф, което ме наведе на определени, не много утешителни мисли. Оставяйки настрана локални особености и различия, не чак дотам академично, професорът дефинира от своя гледна точка най-важните характеристики, които определят една държава като "пропаднала".

На първо място това е мащабната корупция. Следват - катастрофална и дори отсъстваща инфраструктура, която държавата не е в състояние да осигури на гражданите си; негодна и отсъстваща образователна система; безскрупулно разграбване и унищожаване на природните ресурси на страната; неспособна и разпаднала се администрация, страх и несигурност за живота на гражданите, масова и ненаказуема престъпност.

Съществен белег на пропадналата държава, според проф. Крипендорф, е загубеното чувство на гражданите за принадлежност към една общност, липсата на каквато и да е идентификация на гражданите с държавата.

Като типични примери за пропаднали държави бяха посочени Сомалия, Йемен, Афганистан и - естествено - Хаити. Вземайки предвид опита на Запада, където е "изобретена" модерната държава и като историк, професорът заключи, че характерна черта, обединяваща пропадналите държави, е отказът да се следва този западен модел.

В свой текст и германският публицист Хенрик М. Бродер разсъждава тези дни върху плачевното състояние на Хаити допреди земетресението и в присъщия си полемичен стил пита дали изобщо е оправдано една държава, която "не може да организира дори събирането на боклуците си", да бъде независима и да поддържа дипломатическо представителство в ООН...

Асоциациите, които подобни размишления неминуемо будят у нас като българи от днешно време, не са кой знае колко розови.

Несериозно и дори кощунствено е, разбира се, да сравняваме състоянието на България със Сомалия, Судан или Етиопия - приемани почти неоспоримо за пропаднали държави.

Но взрем ли се в характеристиките, които ги превръщат в такива, не може да не ни жегне за пореден път онова безпокойство, което вече 10 години не дава мира на много от нас. На много - но явно на все още твърде малко. Но когато се забравят основни принципи на общежитието, когато отвлечени понятия като гражданска отговорност, работа за общото благо, почтеност в бизнеса и правото, публичност и прозрачност са само празни или забравени думи, тогава пътят от пропадащата държава до пропадналата може да е много кратък. Само на едно земетресение разстояние.

По-страшното е, че понякога дори земетресение не е нужно.

Нека приемем навреме и с цялата му сериозност знака, който ни се дава чрез трагичната съдба на Хаити.

Свят - Песни и танци на народите

AddThis Social Bookmark Button

Strasbourg, 30.07.2010 – PACE’s rapporteur on the death penalty has called on Thailand to abolish capital punishment, where more than 70 per cent of death row prisoners face execution for drug-related offences. Speaking in Bangkok at a seminar on “Drugs and the death penalty”, Renate Wohlwend (Liechtenstein, EPP/CD) pointed out that drug-related cases were particularly prone to human error and manipulation, leading to miscarriages of justice. There was no evidence the threat of execution had any deterrent effect on drug trafficking, sales or usage, she said.

“The naïve, young and foreign often find themselves facing death for foolishly flouting drug laws – scapegoats for a network which they had no hand in creating,” said Mrs Wohlwend. Unlike murderers, subject to the same drastic penalty, drug offenders did not normally intend their actions to result in anyone’s death.

She pointed out that the first principle of Buddhism, overwhelmingly the main religion in Thailand, was respect for human life. European countries had succeeded in outlawing the death penalty even when “public opinion” appeared to favour it, she said.

Thailand is one of only 25 countries worldwide still carrying out executions, and among only a handful that impose the death penalty for drug offences. Two drug traffickers were executed by lethal injection in August 2009, the first executions in six years.

Referring to two executions this week in Japan, which holds observer status with the Council of Europe, Mrs Wohlwend said she was disappointed that these were overseen by a Justice Minister, Keiko Chiba, who used to chair the Japanese parliament’s abolitionist caucus. However, she added: “I hope that the Minister’s thoughtful remarks – according to the media – on the need for a thorough debate on the death penalty in Japan are quickly followed by concrete actions.”

Свят - Песни и танци на народите

AddThis Social Bookmark Button

СТРАСБУРГ – Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) решително осъди масовото погазване на човешките права, извършено от тоталитарните комунистически режими, и изрази съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези престъпления

Резолюцията заявява, че тези насилия се изразяват в индивидуални и масови убийства и екзекуции, смърт в концентрационни лагери, глад, депортации, мъчения, принудителен труд и други форми на масов терор, преследване на етническа и религиозна основа, погазване на свободата на съвестта, мисълта и словото, на свободата на медиите и ликвидиране на политическия плурализъм. Насилията са извършени според комунистическите принципи на класовата борба и диктатурата на пролетариата.

Свят - Песни и танци на народите

AddThis Social Bookmark Button

Неотдавна по ерусалимския канал infolive.tv е излъчено интервю с 84-годишния Шмуел Наар, един от последните ни съвременници, лично преживели Шоа и намерили убежище в Израел. От половин век Шмуел Наар държи малък дюкян за химическо чистене в центъра на Тел Авив.

Записът е направен на 28 април 2008 г. Пред репортера Оливер Рафовиц Наар си спомня родния Солун, разказва за депортацията от Македония, за смъртта и оцеляването в Аушвиц и Берген-Белзен и за това как се живее с такъв товар на плещите.

Свят - Песни и танци на народите

AddThis Social Bookmark Button
На утрешния ден преди една година в царството на Путин/Медведев бе отвлечена и по страшен начин убита Наталия Естемирова, публицистка и сътрудничка на правозащитния център "Мемориал". Както можеше да се очаква, в държавата на победилия КГБ-изъм за една година следствието по това убийство не е мръднало от мъртвата точка.  

Не мога да кажа нищо повече, освен да повторя коментара си от преди една година:


Отново с труп в куфара или убийство без рожден ден

Германия посреща днес скъп гост. За разговори с канцлера Меркел в Бавария пристигна номиналният руски държавен глава Дмитрий Медведев. 

Нова, обединена Германия, която за времето на Шрьодеровия канцлерски мандат успя да повиши своята зависимост от руския газ до 38 процента, цени и лелее отношенията си с големия евразийски съсед. В съответния почтително-оптимистичен дух бяха и коментарите на големите германски медии в навечерието на срещата в двореца Шлайсхайм край Мюнхен.

В тази приповдигната атмосфера шумно отекна снощното съобщение за ново

зловещо убийство на правозащитник

Най-четени

Последни коментари

Най-нови текстове