Гласовете им чуваме...

Литература - Гласовете им чуваме...

AddThis Social Bookmark Button

Новото поколение - това поне, което не се е занимавало с историята на българския език - смята, че нашият сегашен литературен език, такъв какъвто се говори днес, е бил и пребил. Това не е вярно. Българският литературен език се движи и развива пред наши очи, без да го забележим, както и не забелязваме ежедневния растеж на децата. Че книжовният български език не е същия, който се е говорил преди Освобождението и след Освобождението, лесно е да се убедим, ако се прочете който и да е автор от онова време. Ако вземем, напр., Българската конституция, която е колективен труд ще видим, че е писана на един старинен език, какъвто малко се говори днес, макар че тя е писана само преди шестдесет години. Сега сме се отклонили от говоримия неотдавна език, дори от езика на патриарха на българската литература Иван Вазов.

Българският книжовен език претърпя най-напред едно руско влияние. То дойде чрез руската литература, така много четена след освобождението, и главно се донесе от българите, които дойдоха в свободното отечество от Бесарабия. Разбира се, всичко това беше едно обогатяване на българския литературен език, но факт е, че това оплодотворяване отдалечи българския книжовен език от доста местни наречия, които останаха вън от въздействието на руската литература.

Литература - Гласовете им чуваме...

AddThis Social Bookmark Button

Един представител в Хага на някоя от нашите съседки, Румъния или Гърция, е казал, че не можел да изслуша до край речите на българските делегати, понеже нямал достатъчен запас носни кърпички. Това съобщава английският "Таймс".

Надменните думи на гърка или румънеца значат, че българските делегати в Хага са описали плачевното стопанско и финансово положение на страната ни, както личи и от дописката на "Дейли Нюс", която читателите ще намерят другаде в днешния брой на "Зора".

Че на преситените с чужди земи и богатства не само не им се плаче, това ни е известно. Знаем дори, че те и злорадствуват. Обаче, историята е колело, което не е спряло да се върти. И за надменния румънец, напр., ще дойде ден, когато ще му се приплаче. И, може би, това време няма да е толкова далече, колкото мисли, напр., г.Титулеску. Русия не е умряла, тя е само парализирана.

Що се отнася до Гърция, която се издържа главно със заеми и дарения, и за нея ще дойде време, когато и нейните граждани ще проплачат. Така беше в миналото, когато финансите й бяха под европейски контрол, какъвто тя иска днес за България, таке ще е и за в бъдеще. Гърците може да са добри търговци, но са най-лошите производители. А с търговия назаднала страна като Гърция няма да отиде далече. (курсив наш, Де зората)

(в. "Зора" - София, 13 януари 1930 г.)

Литература - Гласовете им чуваме...

AddThis Social Bookmark Button

У нас кръгът "Звено" е не само едно морално течение. Тоя интелигентски кръг е и едно политическо течение с големи амбиции. У някои негови представители политическите амбиции са толкова големи, че може, както се казва, "ум да ти зайде". Те смятат, че може да се направи всичко, ако по един или друг начин се вземе властта. Те са поклонници на декрета и болшевишкия метод макар и да са принципиални противници на болшевизма.

Излизайки от предположението, че властта е всесилна и може да направи всичко, каквото пожелае, те са устремили погледи само към това, как да се доберат до тая власт, за да ощастливят не само себе си, но и България.

Разбира се, ние говорим за някои от така наречените "звенари" -далеч не за всички, между конто повечето са трезви граждани. Смятайки, че с декрет, чрез властта може да се измени всичко, те поглеждат и към казармата...

Литература - Гласовете им чуваме...

AddThis Social Bookmark Button
Едно историческо писмо на поета

Сега, когато се обнародваха няколко книги по нашите погроми, не е безинтересно да дадем едно писмо на покойния Пейо Яворов, писано непосредствено след големите победи на българската войска по тракийските полета. Писмото е отправено до мен и писано близо 6 месеца преди погрома след 16 юни. Пейо Яворов предчувствува страшната катастрофа. Той я предрича.

Трябва да кажа, че близо един месец преди обявяването на балканската война Пейо Яворов и аз се присъединихме в Юндола към разложките чети. След една буйна реч, Яворов мина с разложките чети към Якоруда, а мене прати с неврокопските чети. След ожесточено сражение над Неврокоп, при с.Гърмен ние влязохме в града една седмица преди нашите войски. Пейо Яворов начело на разложките чети, които имаха сражение към Якоруда, след известно време също стигна в Неврокоп. Оттам потеглихме за Серес. Над Серес открихме костите на Гоце Делчев, скътани от една жена и се отслужи панихида. В Серес се разделихме с Яворов: той замина за Кавала и оттам за София, а аз за Солун, дето скоро започнахме в. "Българин". Именно по това време получих и долното писмо на Яворов по българската поща в Солун, както се вижда от клеймото.

Най-четени

Последни коментари

Най-нови текстове