Свят -
Песни и танци на народите
Точно преди една година, още под впечатлението на смъртта на Неда Ага Солтани написах тези редове. Повтарям текста в нейна памет и в памет на другите избити младежи от техеранския тоталитарен ислямски режим.
М.Р.
Кога за последен път пред очите ви е издъхвал застрелян с куршум дум-дум човек? Ставали ли сте свидетел на смъртната му мъка, виждали ли сте отблизо как вместо последни думи, от устата бликва кървав поток, а впереният му във вас поглед замръзва и животът напуска завинаги телесната обвивка?
На мен и на десетки хиляди хора по цял свят това ни се случи в събота вечер. Пред очите ни, благодарение на изумителните способности на модерната техника и комуникация, издъхна едно младо и красиво иранско момиче. Издъхна в ръцете на баща си, който не преставаше да се кае и, както по-късно се разбра, да я призовава «Не се страхувай, дъще! Остани при мен, Неда!»
Неда обаче, застреляна от снайперист на силите за сигурност на техеранския режим, си отиде пред очите ни и ни остави безмълвни, покъртени, разярени.
Три дни видеоклипът, заснет с GSM-а на анонимен демонстрант се намира в мрежата. Той се разпространява от човек на човек, обикаля глобуса и вече се превръща в най-силното възможно визуално послание, свидетелстващо за безчовечността на режима на аятоласите в Иран.
Само минути след качването на клипа, той бе споделен и с българските потребители на форума Де зората. Три дни обаче трябваше да минат преди утвърдените, "академични" световни медии и агенции да се осмелят да заговорят за него, за така конкретната и съ-преживяна смърт на горещия техерански асфалт.