За съвременния читател, независимо дали в училищна възраст или от по–старото поколение, Димитър Талев е известен автор на исторически романи - трилогията “Самуил”, “Паисий Хилендарски“, “Кипровец въстана” и най-вече на прочутата поредица, посветена на борбите за освобождението на Македония - “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, ”Илинден”, “Гласовете ви чувам”. Тези книги са написани след 9. ІХ. 1944 г. в един драматичен период от живота на писателя, когато е арестуван, затварян в концлагери, изселван в Луковит, а след това непрестанно следен и разработван от Държавна Сигурност, когато е вече и неизлечимо болен. Какво обаче е правил Талев през по-ранния период на своя творчески и обществен живот - от 1920 до 1944 г. – и какви са причините за осемгодишните репресии на комунистическата власт над него, малцина биха могли да знаят. Но не е за чудене обществената индиферентност, щом едва през миналата година можа да се появи самостоятелно издание в чест на 100 годишнината от рождението му - “Книга за Талев”, от която за пръв път могат да се научат, неизвестни и различни от досегашните, факти за неговата истинска биография[1]. Макар, че и там липсват анализи за емблематичната му творба “ На завой”, нито се споменава нещо за цикъла “Усилни години”, или за биографията на Гоце Делчев и историята на град Прилеп, написани в десетилетията преди преврата на 9. ІХ. 44 г..