Свят - Песни и танци на народите

Няколко дни преди референдума, моите хазяи в швейцарското градче Шафхаузен, където отсядам, бяха силно скептични, че инициативата "анти-минарета" ще успее да събере мнозинство, макар и те самите да се канеха твърдо да гласуват в нейна полза. Сега, след референдума, нещата изглеждат съвсем другояче.
Както и да оценяваме изхода от допитването, загубилите съвсем не са мюсюлманите - на тях никой в Швейцария няма да им пречи и занапред да практикуват своята религия. Не, губещи се оказаха мултикулти-"хуманистите", за които всяка чужда култура е много по-достойна за защита от своята собствена. Губещи са безпринципните вечни активисти, винаги склонни към тоталитарни изкушения. Губещи са и капитулантите-помирители като швейцарската външна министърка, обезпокоена от евентуални реакции в арабско-мюсюлманския свят. Силно загрижена за износа на швейцарски стоки тя бе готова да надене намордник на алпийската демокрация.

Свят - Песни и танци на народите

Една страна казва “не” на повече минарета

Преди няколко седмици се намерих в пешеходната зона на швейцарско селце, всъщност – предградие на Женева на име Нион. И все пак то си изглеждаше като село. Със замък на хълма и дори някакви римски развалини. Магазините бяха малко на брой, но красиви, а изгледът от брега на езерото – прекрасен. На шир и длъж не се виждаше никаква джамия. В грижливо поддържания градски парк не срещнах жени, омотани в бурки. Това, което описвам за Нион, важи за по-голямата част от Швейцария. Тя е държава с много малко джамии – не повече от 150 в цялата страна, включително миниатюрните «молитвени помещения» - и на практика без бурки и фереджета, и почти без забрадени жени. Огромното мнозинство на швейцарските мюсюлмани са от Турция и от Косово, а жените от тези култури в по-голямата си част не следват консервативните порядки в облеклото, разпространени в страни като Афганистан и Саудитска Арабия.

Свят - Песни и танци на народите

В публичния живот на Германия съществува една смела личност, която неуморно предупреждава: "Вашата толерантност вкарва всички ни в беда!" Това са думи на социоложката от турски произход Неджла Келек. С тях тя се обръща към винаги и всичко разбиращите "мултикулти-хуманистите". Онези, които проявяват разбиране дори за браковете с малолетни и които обясняват "вноса" на невести в Германия от родината им с особеностите на културните традиции на мигрантите. Едва когато младата брачна двойка се появи в някоя немска служба по гражданското състояние за да регистрира сключения в чужбина брак и чиновникът забележи, че булката няма и 12 години, се намесва прокуратурата. На нея тепърва й предстои да изяснява валидността в Германия на брак, сключен да речем в провинция Тракия, част от която днес влиза както в Гърция така и в ЕС, но в която за такива случаи продължава да важи ислямски закон от 1914 г., когато цяла Тракия е все още част от Османската империя.

Свят - Песни и танци на народите

През последните няколко години на обществената сцена в Германия се появиха няколко ярки фигури – учени, общественици, публицисти, самите те с мюсюлмански и турски религиозно-културни корени, които с дълбоко познаване на темата и с голяма загриженост предупреждават за последиците от късогледото, криворазбрано „либерално” отношение в Германия към все по-откритите прояви на екстремен ислямизъм в мигрантските общности, към асоциалните форми на отказ от интеграция в обществения модел на страната. Имена като социоложката Неджла Келек, като адвокатката Сейран Атеш