Науки - Рискови

Стефан Маринов – българският отговор на безвремието

„...замислям се над карнавала, в който е въвлечен целият народ. Всеки прекрасно знае, че животът, който живее, е един долен маскарад, но на никой и през ум не му минава мисълта да се изправи и да каже: „Живков, я не се правете на шантав!“

Ст. Маринов, 1982 г.

Всред зеещата празнота в полето на неприкритото, изобличително дръзко художествено противопоставяне на комунистическия режим стои съвсем самотно една оригинална фигура. Пред нас, късните съзерцатели, тя блещука и прелива, приемайки черти от образа ту на Гаргантюа, ту на Швейк, ту на Иван Чонкин, ту на вечния борец за правото на слабия Дон Кихот де ла Манча. 

Това лято се навършват 12 години от неизяснената до край смърт на моя дългогодишен съсед и учител, на мислителя, писателя и физика, но преди всичко – на добрия, ведър, остроумен, талантлив, смел и неординарен човек – така рано отишлия си Стефан Маринов.

В края на 80-те, началото на 90-те години, когато получих екземпляр от нея, една от неговите книги ми стана настолна (по-точно е да се каже, въвджобна, наплажна, речитативна и декламаторна). Това бе уникалният за нашата литература политически епистолярен роман „Изыди, сатана!“ според поставеното от автора на руски заглавие. Самото използване на руския, а и подзаглавието на книгата – „Откровения в заявлениях“ са програмни: сборникът съдържа писма и заявления на автора до институции и лица в България от 1971 до 1983 година, а текстовете в нея съзнателно и избирателно са писани от него на поне шест езика. Виртуозната игра не с езика, а с езиците е стилистичен похват, който наред с политическите и общочовешките теми на текста и същностно го издига на нивото на най-доброто, което познавам в достъпната ми европейска литература.

Стефан Маринов е роден през 1931 г. в София и изживява българската част от живота си в родната си къща на някогашната улица „Журналист“, днес „Елин Пелин“ в Лозенец. Семейството е старо, артистично-интелектуално, с леви политически възгледи. Той завършва Военноморското училище във Варна и се дипломира като физик. Пътува по море, постъпва на работа във Физическия институт на БАН.