Самоубийството на Маринов

Науки - Рискови

Маринов, според мен, бе един истински гений в това, че отлично разбираше и боравеше с класическата теоретична физика в голяма дълбочина при това оставайки изключително добър експерименталист, който е изобретил, изработил и изпробвал голямо количество МНОГО сложни електро-механични и хидро-електромагнетични уреди и системи.

Родом българин (бивш асистент-професор по физика от 1960 до 1974 в Софийския университет) през годините 1966-67, 74 и 77 бива насилствено вкаран в психиатрична болница и „лекуван” заради политическите си възгледи. През 1977 успява да получи паспорт за чужбина и през 1978 вече живее във Washington, D.C. По-късно живее в Италия и Австрия. Той владееше до съвършенство английски, немски, руски и говореше други езици. [ето тук има оригинали на негови статии, писани на немски, италаиански и английски. За предните два езика не знам какво му е било нивото, но английският е на много високо ниво, сякаш е роден с него]

Бе въвлечен в множество спорове с редактора на сп. Nature, който отказваше да печата статиите му и писмата до редактора. Маринов бе принуден да закупи цяла рекламна страница в списанието, където да изложи огорчението си от догматичното отношение на установените научни среди.

Той твърдеше, че е видял в действие и е разгадал тайната на така нареченият Швейцарски ML конвертор или Тестатика, електрически генератор, който черпи електрическа енергия от околното пространство, открит от Пол Бауман, ръководител на 500 членната християнска религиозна комуна Метернита в Швейцария. Те сами произвеждат електричеството си с такъв генератор, чиято тайна не желаят да споделят с „пропадналия” свят. Стефан множество пъти се е опитвал да ги накара да споделят тайната си с останалата част от човечеството, но без успех.

Написал е книгата „Божествен Електромагнетизъм” ("Divine Electromagnetism") която допринася за разпадането на теориите за класическият електро-магнетизъм, който сега се изучава, добре разкривайки някои аспекти от него, които са били покрити и удобно забравени от установените научни среди.

Прехраната си е изкарвал като коняр но научният му път като писател и изобретател е бил плодовит и е имал много последователи, които са получавали списанието му „Немска физика” (Deutsche Physik). То е било насочено най-вече към младата аудиенция – децата, чиито мозъци още не са вкоравени от митовете на общо установените фалшиви схващания.

Беше абсолютно убеден, че е опровергал всички догматично приети аспекти на конвенционалният електромагнетизъм (законът за силата на Лоренз-Ампер, скоростта на светлината, етера, Мичелсон-Морли и т.н.)

Изследвайки първото издания на книгата му открих грешка във векторните калкулации и му писах, но в отговор той ми изпрати второто издание което друг математик вече беше коригирал.

Беше 66 годишен но изглеждаше доста по-млад (44, най-много 50, вижте http://digilander.libero.it/altraenergia/marinov.html) и притежаваше неповторима харизма, излъчваше магнетична жизненост, ентусиазъм, което го правеше аттрактивна личност. Мога да си представя огорчението му от нежеланието на установените научни среди да изслушат твърденията му, че е успял да измери течението на етера и го е открил във въртенето на Земята (например някои ежедневни колебания). Вероятно е успял да измери ежедневните колебания в скоростта на светлината. Едно нещо, останало в паметта ми че чертежите на множеството му изобретения изглеждаха много професионално и убедително, също така и снимките на устройствата създадени от него, в същото време той очевидно е прекарал много хиляди часове над изключително сложните математичните изчисления в повечето от които не успявах да открия и най-малка грешка (малцина теоретици са били също така добри в практическата част).

Публикувал е подробни планове на хидравлично-електро-магнетична машина извличаща енергия от „нищото” документирана със снимков материал, при все това никой не е проявил и най-малък интерес към нея.

"За Брюксел отлетях през септември 1977 г. Книгата ми „Епур си муове" (,,И все пак се върти") бе отпечатана през декември. През януари 1978 г. заедно с Мирман, Пеликан и др. леви дисиденти организирахме голям форум, посветен на десетгодишнината от Пражката пролет (1968). Аз бях член на белгийския подготвителен комитет и предложих текстът на плаката да бъде: „Dix hivers apres un printemp". (Десет зими след една пролет) Белгийските леви казаха, че текстът е надут и непонятен за масите, с което доказаха, че левите" задушават живота и оригинална мисъл още преди идването си на власт.

В края на януари 1978 г. заплатих порядъчна сума за една разкошна зала и проведох сам пресконференция в дома на печата в Брюксел. На тази конференция заедно с една чешка емигрантка, Ева Худова, заснехме 35-минутен цветен филм „Стефан Маринов - дисидент пред дисидентите", който никоя телевизия не искаше да купи. Всички вложени от нас пари пропаднаха по формулата „пари-стока-без пари". Всички мои производствени операции в капиталистическия Запад винаги преминават по тази формула и не разбирам откъде Маркс прави извода за формулата „пари-стока-пари".

През февруари 1978 г. посетих Сахаров в Москва, за да си изясня поддържа ли той моята теория или не.

През април направих демонстрация пред паметника на св. Вацлав в Прага в защита на ХАРТА-77, за да покажа, че в осеммилионна България има поне един човек, осмеляващ се да я защити публично. Полицията ме арестува, преби ме, конфискува ми всичко и през нощта ме изхвърли тайно в Западна Германия.

През юни заминах за САЩ, за космологическата конференция в Кливланд и за да чета лекция в НАСА. Прекарах най-прекрасно шест месеца, Вследствие на изпратеното от мен трето, много рязко писмо до президента Картър през декември ме екстрадираха.

През март 1979 г. посетих Айнщайновия симпозиум в Берн. Исках да демонстрирам моя диференциален експеримент със „скачените спусъци", но организаторът -проф. Мерсие, не разреши, като ми поясни, че симпозиумът не е панаир.

През юни заедно с граф Лелио Галатери ди Дженола и Сунилия, в чиято вила живея и до ден-днешен, организирахме Първия международен конгрес на науката и религията в Рим.

През ноември посетих Прага, за да известя за моето самозапалване през януари 1980 г. пред съветското посолство в Париж, ако Картър не предприеме нещо за освобождаване на политическия затворник в СССР Юрий Орлов. Тук отново бях арестуван и екстрадиран. Този път не ме биха.

Два дни преди моето самозапалване в Париж мъжагите на Жискар д'Естен ме арестуваха и ме затвориха в психиатрия, но след като моите приятели съобщиха по телевизията за този срамен акт, ме освободиха и цяла седмица ме конвоираха денонощно. С тяхната полицейска кола обиколих цял Париж и гостувах на моя приятел Димитър Бакалов в Houiles, който нагости цялата ни банда със свинско със зеле и прекрасно вино. Така че мъжагите на Жискар се натискаха да се целуват с нас. И пак ме екстрадираха.

Моята януарска акция в Париж бе подкрепена от фракцията на християндемо­кратическите партии в Европейския парламент, на чието заседание говорих на 7 януари в Брюксел. След мен се изказаха половин дузина депутати и приеха решение да предложат на парламента да се обърне с молба към Върховния съвет на СССР за освобождаване на Орлов.

През август взех участие в Петия антивоенен поход като единствен представител на източно европейските страни. Написах музиката и текста на неговия марш. Произнесох реч пред входа на американската ракетна база Кемп Дерби, където даже министърът на отбраната Лагорио няма право да влиза. Като бивш капитан от българските военноморски сили извиках коменданта на базата, за да му връча нашия призив за мир, братство и любов. След дъпго чакане, при рисувахме счупени пушки по асфалта, се появи някакъв лейтенант. Заявих му, че ще разговарям само с чин, равен на моя, и предоставих на цивилните да връчат посланието, с което лейтенантът вероятно си е избърсал задника. (Но бяхме намерили такава хартия, та като си бърше задника, да го стърже като гласпапир.)

На втори септември италианската полиция ме извести, че ако до 10 дни не на пусна страната, ще бъда екстрадиран с прилагане на груба сила. Недоумявах: „Мене - член на италианската социалистическа партия - ме изхвърлят като надрискало къщата коте."

Но на френската граница на два пъти ме реекстрадираха обратно в Италия, ама втория път здравата ме напердашила. Неотдавна един беден тунизиец 20 пъти французи и италианци го прехвърляха като волей­болна топка от едната граница към другата. Тунизиецът не издържа и се обеси в тоалетната на вагона. ...Живея сега нелегално в Италия, макар че това е известно на полицията, и когато шефът на отдел "Чужденци" при квестурата на Генуа – марешапо Бочи, ме видя неотдавна на улицата, само възкликна: „Sei ancora qui maledetto?" (Ти още ли си тук бе, проклетнико?) и като издигна ръце към небето, събра три пръста и се скри от моите усмихващи се очи в тълпата... (1981 г.)"

* * *

Перото ми жули, др. Председател!
Писмо до акад. Ангел Балевски

Толкова много имаме да си кажем, др. Председател, а малко време ни дава животът да останем с вас двамката насаме да излезем от безпросветния коловоз на ежедневието и да се поразмислим за тайнството на живота, за Бога, за Сатана­та... Днес е 4 октомври, а на 11 ноември ще трябва да се заливам с бензин на някаква си римска улица и да се паля, та чиновниците зад завесите На съветското посолство да се кикотят, като ме гледат как ще пращя, ще се нажежавам и ще хвърлям искри, а журналистите да сноват насам-натам, да щракат с фотоапаратите, а после да тичат по редакциите, белким дотькмят още някой хонорарец...

Тъй че още месец ни остава, др. Председател!

„Ехе-хе - ще кажете вие, -за месец такова перо като твоето, Маринов, стотици страници може да нажули, та след туй секретарката ми да изостане три дни с академичната кореспонденция, докато чете крадешком пи­санията ти..."

Оборил Маринов Айнщайн - голяма работа! Нямал си Маринов работа, зарязал жени, деца, умувал, праскал, писал - оборил Айнщайн. Хубаво - окачи му един медал от тиква, върбово клонче сложи на главата му... Ами тия стотици хиляди долари за Нобел нали трябва от нечий джоб да се измъкнат. Стотици майки по света да се разплачат..

---

Още материали - статии от Стефан Маринов

[*] -- всъщност, "самоубийството му" и до днес е под въпрос. Той изхвърча от прозореца на градската библиотека и пада на стълбите, никой не го е видял да скача, а е имал е назначени срещи с колеги за следващия ден, посещения на кондеренция и др. Полицията на часа покрива случая (а Маринов е бил известна личност), не съобщават в новините. Една от версиите е, че е бил убит от британските тайни служби.